Родителите ми твърдят, че има пречки, при които е възможно да не бъде разрешен брак. Има ли наистина такива и ако да, какво представляват те?

М.З., София

Още в началото на Семейния кодекс (СК) е записано, че само гражданският брак, и то сключен в специална форма, "поражда последиците, които законите свързват с брака". Пак там е записано е, че "бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние". В същото време обаче самият кодекс дава ясно да се разбере, че и да има взаимно, свободно и изрично съгласие, има поредица от чисто правни пречки за сключване на брак.
Така например брак може да сключи по правило само лице, навършило осемнадесет години. По изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години. Това обаче става само с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Законът обаче твърдо и без изключения не дава да има брак между ненавършили 16 години. Говорим за граждански брак, признат от държавата, с всички произтичащи след това отношения, включително имуществени.
Не само възрастта обаче е пречка. СК говори и за цяла поредица от такива. Например никой, който е свързан с друг брак, не може да сключва нов такъв. И то под страх от различни видове отговорности. Пречка е и ако някой от кандидат-съпрузите е поставен под пълно запрещение или страда от душевна болест или слабоумие, които са основание за поставянето му под пълно запрещение. Същото се отнася и за човек, който страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести.
Изрична е също забраната, че не могат да сключат брак помежду си например роднини по права линия, братя и сестри, както и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. Не могат да влязат в брак и лица, между които осиновяването създава отношения на роднини по права линия или на братя и сестри.
Заради всички тези пречки всеки от встъпващите в брак трябва да представи на длъжностното лице по гражданското състояние определени документи. Единият от тях е именно декларация, че не съществуват пречките за сключване на брак.
След това трябва да има медицинско свидетелство, че не страда от болестите, които пречат на брака - както душевни, така и генетични. Освен това трябва да има и декларация, че е осведомен за заболяванията на другия, ако въпреки това е съгласен да сключи брак.
При сключването на брака длъжностното лице по гражданското състояние проверява самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях документи. Ако няма пречка за сключване на брак, той пита встъпващите в брак дали са съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор съставя акт за сключване на граждански брак, разказва СК.  Актът се подписва от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното лице по гражданското състояние.