Медия без
политическа реклама

Бързите тестове няма да са безплатни в лабораториите

Личните лекари отдавна настояват да могат да издават направления и за антигенни тестове, но това продължава да не е възможно

Илияна Кирилова

Бързите антигенни тестове ще са безплатни за гражданите със симптоми на коронавирус, ако са направени в COVID-зоните. Ако обаче човек си направи антигенен тест в частна лаборатория, то ще трябва да заплати за него. Сред причините за това е фактът, че личните лекари нямат право да издават направление за антигенен тест, а само за PCR. Това става ясно от обяснения на лекари във връзка с вчерашната наредба на здравния министър, с която антигенните тестове са приравняват на PCR-ите и следва да влизат в официалната статистика на заразените.

Според въпросната наредба бързите антигенни тестове от днес стават равнопоставени на PCR тестовете като лабораторен критерий за установен случай на коронавирусна инфекция. При положителен бърз антигенен тест съответното лице ще се съобщава като потвърдено в единния информационен портал и ще се поставя под 14-дневна карантина. Близките на тези болни ще подлежат на 10-дневна карантина, какъвто е режимът и при PCR тестовете. Освен това резултатите от тези тестове ще бъдат основание и за издаване на болничен лист.

За да се признават бързите тестове и да бъдат регистрирани въпросните случаи в информационната система обаче, те трябва да се правят на определени места, посочени в заповедта на здравния министър - като ДКЦ-та, болници, лаборатории, РЗИ и др. По-конкретно са посочени следните места - самостоятелни медико-диагностични лаборатории, медицински центрове, диагностично-консултативни центрове, лечебни заведения за болнична помощ, центрове за спешна медицинска помощ, комплексни онкологични центрове и РЗИ.

Както "Сега" вече писа, личните лекари не са включени сред местата, в които може да бъде направен подобен тест, затова и ако антигенен тест е направен от личен лекар, той няма да се признава и да влиза в статистика. От обяснения на лекари днес стана ясно, че джипитата почти не правят такива. "Възможно е някои лекари да правят антигенни тестове, но това не е никак желателно. Не е препоръчително да се смесват потоците болни и здрави хора", коментира пред "Сега" д-р Гергана Николова от БЛС. По думите й точно това е причината джипитата да не бъдат записани като лица или места, където бързите тестове ще се прилагат.

"Антигенни тестове при личните лекари няма. Ако аз направя такъв тест, незнам къде и как да го регистрирам", заяви пред БНТ и заместник-председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов. По думите му антигенен тест може да осъществи единствено лекар. "Пациентите си ги купуват в аптечната мрежа и кой им ги прави - не знам. Сами не можем да си направим антигенен тест, тъй като това изисква умения точно откъде да се вземе пробата. Това не е тест за бременност, който може спокойно да отидете да си го купите", коментира още д-р Брънзалов. От думите му на практика се разбра, че антигенен тест, закупен от аптеката и направен лично от болното лице, също няма да се признава и да се регистрира в системата.

Д-р Брънзалов обясни, че от БЛС се надяват в най-скоро време, заедно с PCR тестовете, джипитата да могат да назначават и антигенни тестове. Тъкмо липсата на направления за бързи тестове от личните лекари е причината, поради която, ако човек отиде за антигенен тест в лаборатория, ще трябва да си плати за него. Ако обаче е пратен от личния лекар в COVID-зона, то бързият му антигенен тест ще е безплатен. "В големите градове има достатъчно на брой разкрити COVID кабинети, в които тестът може да се направи безплатно. Медицинските лица там са обучени и могат да качат резултатите и в COVID системата", коментира д-р Брънзалов.

Д-р Николова също потвърди, че антигенен тест, направен в обособена за коронавирус зона в ДКЦ или фургон, ще бъде безплатен за съответното лице. Ако обаче човек отиде до частна лаборатория, ще трябва да си плати, защото няма как личният лекар да му даде направление за безплатен антигенен тест (такова право има само за PCR). "Отдавна настояваме да можем да издаваме направелния за бързи тестове, но това бе отхвърлено при преговорите с касата", коментира тя.

Днес пред Би Ти Ви шефът на Националната здравна осигурителна каса проф. Петко Салчев посочи, че държавата е дала 15 млн.лв., за да може бързите тестове да са безплатни.  

В наредбата на здравния министър са посочени 7 ситуации, при които е препоръчително да се провеждат бързи тестове - при изследване на контактни лица при потвърдени с PCR огнища, в затворени колективи с потвърден с PCR случай, при триаж в лечебни заведения, при скрининг и последователно изследване на персонал в социални и здравни заведения, при изследване на контактни лица, при които се очаква положителността на пробите да е над 10%. На въпрос на "Сега" дали антигенни тестове ще могат да се правят и извън въпросните случаи, д-р Николова посочи, че бърз тест ще може да си направи всеки, който проявява симптоми на коронавирус. Според указанията на МЗ бързите антигенни тестове следва да се проведат в рамките на 5 дни от началото на клинични симптоми, отговарящи на критериите за COVID-19 или в рамките на 7 дни от последния контакт с потвърден случай на COVID-19. "Ако имате симптоми от 7 дни, няма смисъл да си правите антигенен тест, защото той ще е отрицателен. Бърз тест се прави само до 4-тия ден, след 5-тия ден вече той не отчита вируса", обясни още д-р Николова.

"Антигенните тестове се правят на хора с клиника. При PCR теста нещата стоят по различен начин. Пациентът може да е вече здрав, но PCR-ът да му е положителен, да няма антигенът, който заразява останалите в обществото", припомни и д-р Брънзалов. "PCR тестовете са златният стандарт. Когато дори при отрицателен антигенен тест пациентът има клиника, трябва да му се направи PCR с цел уточняване на диагнозата. На практика пациентите, които имат симптоми, те са с положителни тестове", каза още зам.- председателят на БЛС.

 

ФИНАНСИ

"Клиничната пътека за лечение на пациенти с коронавирус не е една, а са три за по 1200 лв. При тежките случаи процедурата е по 780 лв. на ден на пациент", така шефът на НЗОК проф. Салчев отговори пред Би Ти Ви на критиките на медици, че болниците нямата достатъчно средства, за да помагат на болните по време на пандемията. "Първоначалната цена на клиничната пътека бе 620 лв. По искане на специалистите стана 1200 лв. Ако те покажат реално каква е себестойността на различните типове пациенти, касата ще тръгне на преговори с БЛС", посочи той. По думите и той, и здравният министър, са настоявали за единен протокол, чрез който да е ясно колко струват грижите за леките, средно тежките и тежките случаи. "Имай среща с инфекционисти и ги помолих да се срещенм отново, когато са готови с отговор на моя въпрос: "Колко".. Чакам среща", заяви той. Проф. Салчев обърна внимание и на това, че болниците имат механизъм, по който да получат пари от бюджета и за здравнонеосигурени граждани, но това зависи от мениджмънта на лечебното заведение,

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата