Изложба живопис и скулптура под наслов „Писмо…“ в памет на Светлин Русев се открива днес, точно на рождения ден на напусналия ни преди 4 години творец, в столичната галерия „Арте“ на ул. „Бузлуджа“ 31. Вернисажът е от 17.00 до 20.00 ч., а експозицията ще може да бъде видяна до 30 юни. В нея са включени единадесет автори – шестима скулптори и петима живописци, ученици или близки приятели и съмишленици на Светлин: Ангел Станев, Валентин Старчев, Десислава Минчева, Донка Павлова, Емил Попов, Ивайло Мирчев, Иван Русев, Иван Славов, Кирил Мескин, Милко Божков, Станислав Памукчиев.

Писмото, което 11-те автори символично отправят към паметта на Светлин Русев, е написано от художничката Десислава Минчева. „За някои хора страдаш, когато поемат по оня, неизбежния път… и после някак се успокояваш. Но при други липсата става все по-осезаема с времето. Не, кончината на Светлин не е просто физическо отсъствие. Напротив, все по-силно и болезнено осъзнаваш, че такива ярки личности, с такъв характер и такъв талант няма да се появят скоро. Може би никога. И това е огромна, невъзвратима загуба“, казва тя в писмото.

То определя големия художник като противоречив и труден, но човек с огромна култура и уважение към тия преди него, оказал неоспоримо влияние върху процесите в изкуството у нас, учител на няколко поколения, който не може да бъде заличен от паметта на хората. „Всеки от нас си даваше сметка във времето, а сега – още повече, че е общувал със забележителен човек. Силните хора пораждат силни емоции“, категорични са съставителите на посланието. Те наричат Светлин човек мярка, човек институция, когото са разпъвали безброй пъти на кръста на претенциите и желанията си…

„Благодарна съм на „случайността“, че точно той ми е бил учител и то – толкова изискващ и на моменти даже неразбираем. Мога да кажа само, че той успя да създаде школа в изобразителното ни изкуство и позволи развитието на българската пластическа култура да се впише в световните тенденции. Времето е истинският и безпощаден съдник и ще покаже чие творческо битие е минало напразно и чие – не…“, казва Десислава Минчева.

Светлин се отнасяше със самоирония към себе си и с респект към другите, споделят приятелите му творци. „Когато харесваше нещо истински, той докосваше с ръка, сякаш погалвайки скулптурата или платното“, припомня Минчева.

Заглавието на изложбата – „Писмо…“, е вдъхновено от един текст на поета Константин Павлов, „Писмо до Светлин“:

„… Напред!

И пак напред!

Сега остава най-зловещото!

И най-заслуженото наказание!

Величие!

Безвремие!

Самотност!

Пустота!“

Събитието е организирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.