Медия без
политическа реклама

База данни дава глас на забравените художнички

Уикипедиа
Автопортрет на Артемизия Джентилески,1638-1639, който днес се намира в Лондон. Артемизия е едно от най-известните имена на ранния барок и най-известната художничка.

Да извадят художничките от забвение - за това се борят изкуствоведи от университета "Блумингтън" в щата Индиана. За целта те си партнират с италианците от фондация Advancing Women Artists, с помощта на която създават базата данни A Space of One’s Own ("Собствено пространство"), чиято цел е да събере позабравени в хода на историята художнички за периода XV–XIX век.

Целта е базата данни да стане достъпна за всеки, който се интересува от темата и иска да попълни пропуски в знанията си. За момента са записани 643  художнички, някои от тях абсолютно непознати за широката публика. Такива са Сезарин Хенриет Флор Дейвин-Мирваул (1773-1844) и монахинята художничка от XVIII век Сор Хуана Беатрис де ла Фуенте.

Името на базата данни идва от есето на Вирджиния Улф от 1929 г.  A Room of One’s Own ("Собствена стая"), смятано за фундаментален текст във феминистката мисъл.

Идеята за колекция, която да събира информация и произведения на жените в изкуството, е на Джейн Форчън, основателка на фондация Advancing Women Artists, като в началото планът бил да се събират постиженията само на италианските художнички. "Никой не беше запознат с откритите от нас творби, нито някой знаеше нещо за художничките, които са ги създали. Те не са били важни, за съществуването им са знаели само техните майки, бащи и съпрузи. Те не са имали право на глас", казва  Форчън.