В обновените три зали на първия етаж на "Шипка 6", галерията на СБХ, е подредена обща изложба със заглавие "Портрет".
86 живописци и 56 скулптори от различни поколения – от утвърдени имена като 88-годишния Николай Русчуклиев и 97-годишния Любен Зидаров, до най-младите, току-що завършили своето образование - показват 114 картини и 70 скулптури. Първото впечатление е разнообразието – творбите варират от съвсем традиционни, до иновативни, провокиращи не само зрителя, но и идеята за портрет (или за произведение на изкуството).
Някои от представените работи трудно биха могли да бъдат разпознати като портрети. Например пластиката "Портрет" на удостоения с награда за млад автор на скулптура Шабан Хюсмен, е нещо като таен портрет, който може да бъде разгадан от зрителя само при разглеждане от определен ъгъл при подходящо осветление. Но ако успеете да намерите правилната гледна точка, удовлетворението е гарантирано.
От друга страна, ако допуснем, че в известен смисъл всеки художник винаги рисува себе си, ще трябва да приемем и че изложбата се състои изцяло от автопортрети. Те всъщност не са толкова много. Но сред тях няма как да не отбележим двете платна на Любен Зидаров, този ироничен последовател на Рембранд, но с повече автопортрети. Единият е "кавър" версия на "Човекът със златния шлем", другият е в цял ръст, с размери около 350/50 см и не е ясно дали авторът е събрал длани за молитва или ръкопляска, но Господ отгоре го гледа гневно.
Друг интересен момент е изборът на моделите. По-младите може и да не знаят, но допреди 30 години, когато имаше подобни изложби, най-важните портрети бяха тези ръководителите и на героите. Сред участниците в настоящата експозиция има автори, което помнят добре тези времена. Ръководителите бяха партийни и държавни, което беше едно и също. Героите бяха герои от антифашистката борба (ръководителите като по-млади, загинали партизани и емигранти в СССР) и герои на социалистическия труд (миньори, тъкачки, звеноводки, бригадири).
Сега, освен автопортрети и образи на роднини, приятели, две маймуни и няколко трудно определими изображения, виждаме лица на хора от сферата на културата. Има писатели - Шекспир и Селинджър на Юлий Таков, поети - като Наум Коржавин на Стоян Дечев и Христо Фотев на Дона Неделчева, художници - като Макс Ернст на Ивайло Савов, Франсис Бейкън на Юлиана Текава и Дейвид Хокни на Станислава Запрянова.
Емил Попов показва паметник в цял ръст на джаз музиканта Румен Тосков - Рупето, който на следващ етап може би ще бъде поставен пред Националната музикална академия или в двора й. Ще видим още скулптурни портрети на Стивън Хокинг, образите на магьосника Гандалф и библейския цар Давид и един френски политик - Жак Ширак. Проф. Тома Върбанов представя портрети на лекар и оперен певец, Спартак Дерменджиев - два бюста на Кристо, а наградата на Съюза на колекционерите бе присъдена на Ваклин Василев за портретите на Херберт фон Караян и Владимир Хоровиц от цикъла "В тишината на времето".
Това е съвсем различно от последните портретни изложби в галерията на СБХ преди 30 години. За добро или зло, на "Шипка" 6 не се виждат портрети на работници. Днес няма кой да нарисува образите на строителите на съвременна България като Бойко Борисов, нито на щедри благотворители като Делян Пеевски, нито дори на заслужили борци за социална държава, права и свободи като Корнелия Нинова, Ахмед Доган и останалите герои на капиталистически труд. Да не говорим за пазителите на културното ни наследство като Васил Божков.
Тук трябва да допълним, че портрети на Васил Божков всъщност има, а може би има и на други от гореизброените, но засега не ни ги показват. Специално тези тези на Божков са арестувани - въпреки че са рисувани от Светлин Русев. Затова пък в изложбата е включен интересен скулптурен портрет на самия Светлин Русев - глава (без очила), стегната в три перпендикулярни една на друга равнини, като в кафез, в бяло, зелено и червено.
Струва ни се, че тази интересна изложба може да стане още по-интересна, ако сред авторите бе най-известният български скулптор. Вместо да се прави на културен анализатор, политически коментатор и трудов памфлетист, Вежди Рашидов можеше да извае един портрет на Бойко Борисов - безстрашно изправен срещу заразата, с небрежно смъкната медицинска маска. Той щеше да остави на бъдните поколения спомена за сюблимния миг на нацията, когато под ръководството на Борисов България показваше на целия свят пътя към избавлението… времето на ранния коронавирус. кой знае, тогава може би Лувърът наистина би проявил интерес.
Изложбата "Портрет. Живопис и Скулпура" ще остане на Шипка 6 до края на юли.
