Разкази и кадри от миналото и настоящето на най-малката улица в София, джаз на живо, мултимедия с архивни снимки - така снощи инициаторите от #soSofia започнаха своето пътуване из ул. "Малко Търново". Най-късата в града със своите 60 метра, пешеходна, но с дълга и вълнуваща история, простираща се 4500 години назад.
Събитието "Малко Търново - Улица на времето" бе с участието на актьорите Лили Гелева и Кирил Недков, както и режисьорката Анастасия Събева от намиращия се зад ъгъла Младежки театър, музикантите от "Диксиленд джазтет" и писателите Александър Шпатов и Павлина Делчева-Вежинова. Събитието завърши с кабаретно шоу в Comedy Club - някогашният бар "Луна", в който през 30-те години обичал да се отбива и цар Борис III.
„Искаме да разказваме историите на емблематични символи на града. Започваме с „Малко Търново“, понеже е по-нетрадиционен символ. Обичайно гражданите и гостите на града припознават Витоша, „Александър Невски“ или НДК като емблематичен символ на града, пък „Малко Търново“ е една много чаровна и симпатична уличка, която само на своята скромна дължина от 60 метра, крие такова напластяване на архитектура и история, която свидетелства още 4500 г.пр.Хр.“, разказа пред БНР от името на организаторите Адриана Михайлова. Дигиталният проект sosofia.com обещава още такива сюжети на живо и на сайта си.
Ул. "Малко Търново", която свързва бул. "Дондуков" с "Московска", днес е просто кратък и живописен пешеходен пасаж със стълбички, но тя крие под себе си останки, датиращи от 4500 години пр. Хр. Находките от каменно-медната епоха са открити в края на 50-те години при снишаването на нивото на тогавашния пл. "9-и септември" - следи от жилища, керамика, оръдия на труда, кости на животни.
В следващите хилядолетия историята на уличката продължава с артефакти от Улпия Сердика (около 300 г. сл. н.е.) - времето на император Константин, който възкликва "Сердика е моят Рим!".
На улица "Малко Търново" през XVIII в. се намирала Часовниковата кула на София. Тогавашното име на улицата е "Сахат сокаги" или "Часовникарска", като по същия начин е назовавана и околната махала. Кулата, построена във възрожденски стил, е обезсмъртена в картина на австрийския художник Йозеф Обербауер, която днес се намира в архива на СГХГ. Парадоксът е, че самата кула е използвана като пожарникарска наблюдателница, а впоследствие изгаря. Градска легенда от онова време гласи, че именно часовникарите са я запалили, за да не показва часа безплатно и да пречи на бизнеса им.
През 20-те години на XX век уличката е била средище на деловия живот в града - помещавала е офиси на банки, застрахователни дружества, редакции, политически партии. Първата светеща реклама в историята на София е инсталирана тук - на аспирин Bayer, с изглед към пл. "Батенберг".
На мястото на Младежкия театър първоначално се е намирал кино-театър "Балкан", а срещу прочутия бар "Луна" (дн. Comedy Club) е възпятото в блуса на Георги Минчев "мазе на "Московска" 5", където са били килиите на Държавна сигурност. Вратичката с мрачна история може да бъде открита встрани от днешната сграда на ДА "Архиви" (завършена през 1933 г. под името кооперация "Караджата").
