Медия без
политическа реклама

Дръж се, земьо, балканец те гази

Търсенето на близост излиза най-спасително според "Емигрантски рай"

Снимки: Гергана Дамянова

Премиера: Театър "София"
Участват: Пламен Манасиев, Ирина Митева и други

За жизнеустойчивостта на балканския човек, пребиваващ на чужда земя, с оптимизъм говори пиесата "Емигрантски рай" от Димитър Динев. След премиерата си в съседна Румъния и Австрия, където авторът от години живее, тя бе показана за пръв път миналата седмица пред столична публика на сцената на Театър "София". Катя Петрова, известна като един от най-оригиналните ни куклени режисьори, е избрала да работи с познатия ни от спектакъла "Роня, дъщерята на разбойника" екип (играе се в същия театър). Сега Мила Банчева влиза в кожата на колоритната - каквото е и одеянието й, Златка оплаквачката. Наела я е вдовицата (Невена Калудова) на 41-годишния бачкатор Никодим (Юли Малинов), загинал нелепо при инцидент на строителната площадка. Действието се развива в Австрия, където самият автор, преди да направи пробив, е работил като емигрант какво ли не (включително продавач на кренвирши). 
В своеобразен умален модел на Балканите се превръща домът на покойника, където идват да го видят за последно приятелите му. С тях той е споделял общата емигрантска орис - българин, сърбин, румънец (Росен Белов, Пламен Манасиев, Юлиян Рачков). Като алюзия за черната земя, която на другия ден ще погълне трупа, подът на сцената е покрит с наподобяващи пръст гранули. През цялото време героите гребат от чернозема с чашите си и го "пият", като че отпиват поредната горчива глътка от отредената им несретна съдба. Поменалната храна, сред която на най-голяма почит се радва ракията, отключва в душите им чувства и пориви, за чието съществуване и самите те не са подозирали. Циничните им откровения, отприщени от срещата очи в очи със смъртта, кулминират във вакханалия. Неин "венец" са лудешкото хоро и българската ръченица върху чернозема, в който краката затъват. На живо звучи оркестър, чиито изпълнения в максимална степен допринасят до достигне до зрителите внушението за екстатичните състояния, в които изпадат опечалените персонажи. Слушаме Мариан Минчев (акордеон), Преслав Банков и Станислав Мойнов (тромпет) и Николай Димитров (тъпан). Темата за вината и изкуплението е претворена в типичната за спектакъла стилистика, оттласкваща се от трагичното във високия му регистър. Знакова е например сцената, когато с помощта на масата, приемаща още функциите на смъртно ложе, и на телата си героите фигуративно изобразяват божието разпятие - символ на спасението и любовта към ближния.  
Следващото представление се играе на 11 декември, когато, за да види пиесата, в България ще пристигне и Димитър Динев. Другите дати са 19 ноември и 18 януари догодина.