В едно скорошно интервю за италианска медия певецът Адолфо Себастиани – официалният двойник на Адриано Челентано, се беше пошегувал, че не престава да се чуди как в чужбина го приемат за „сериозен артист“. След снощния концерт в зала 1 на НДК вече знаем защо: той наистина е такъв. За два часа Себастиани разходи публиката из целия десетилетен репертоар на легендата и я вдигна да танцува с лекотата, с която диша – без напъни, преекспониране и пародийни нотки, каквито понякога звучат в шоута от типа на „Като две капки вода“ и италианския първообраз Tale e Quale. С поразителна физическа прилика с оригинала и глас едно към едно с неговия в повечето от известните му хитове, за тези два часа за всеки зрител Адолфо просто беше Адриано.
Себастиани излезе на сцената с петима музиканти – китарист, басист, клавирист, ударник и беквокалистка. След първите няколко песни, сред които Per averti и композираната от Тото Кутуньо Il tempo se ne va, певецът го удари на брутален шейсетарски рокендрол, с какъвто Челентано конкурираше „Ролинг Стоунс“ в Италия през 60-те. След това за омиротворяване на атмосферата изпълни Preghero`– кавър от 1962-ра на кливлендския госпъл Stand By Me на Бен Кинг, и прочувствената балада за любов и ревност с отворен финал Storia d`amore от 1969-а. Последва смяна на епохата с два дуета от проекта „Мина-Челентано“, каквито Адриано записва с Мина от 1998 до 2021 г. през определени интервали. За да влезе в ролята на другата музикална легенда на Италия, Себастиани повика до себе си беквокалистката Елиза. В дуетите се прояви със страхотни китарни сола и един от музикантите в бенда Lui e gli amici del Re – Даниеле Стурба.
Адолфо Себастиани за кратко си пое дъх, през което време Елиза изпя два шлагера на „Рики е повери“, след което се завърна на сцената още по-зареден. Последваха Confessa, Una carezza in un pugno, а за емблематичната Il ragazzo della via Gluck – песен със социална и екологична кауза, създадена от Челентано още през 1966-а. Себастиани изпълни и по-малко известното продължение на този хит – Serafino, влязло в едноименния филм на Пиетро Джерми с Адриано в главната роля. В един момент певецът се разгорещи и захвърли светлото сако, оставайки по отворена на гърдите фланелка тип „челентанка“ – аутфит, познат от оскъдните телевизионни участия на кумира му през годините. Дойде ред и на L`emozione non ha voce, а когато прозвучаха първите тактове на Susanna, Себастиани слезе да пее сред публиката, която започна да се стича напред за селфита и снимки с артиста – еуфория, продължила и със следващото парче – Il treno dei desideri. След общо двайсетина песни Адолфо Себастиани се върна на сцената и каза: „Накрая искам да ви изпея една песен, която добре познавате. Тя е на един човек, който дълго е работил с Челентано и я е написал за него – Тото Кутуньо“. И призова зрителите да пеят с него: Lasciatemi cantare/Con la chitarra in mano… Така Себастиани сбъдна посвоему мечтата на Тото Кутуньо Челентано да изпълни композираната специално за него L`Italiano – нещо, което той навремето отказва.
Певецът подари на зрителите в НДК и три биса: Soli – също с автор Тото Кутуньо, Azzurro – според статистиката третият най-продаван сингъл за всички времена, и 24 000 baci – бясното рок-парче, с което Челентано печели второ място на фестивала в Сан Ремо през далечната 1961-ва.
