Режисьор: Владимир Петков
Участват: Георги Кадурин, Рая Пеева и други

Георги Кадурин и Мариана Миланова, които в спектакъла "Ясна поляна" на Иван Урумов (играе се в Театър 199 "Валентин Стойчев") се превъплъщават съответно в Лев Толстой и жена му София, отново са съпрузи на сцената. Те всъщност са такива и в реалния живот. В случая става дума за премиерната постановка на Владимир Петков, част от афиша на Младежки театър "Николай Бинев" - "Иначе казано" на Флориан Зелер. Английският всекидневник The Guardian определя френския писател, удостоен с множество престижни номинации и призове, включително за театралните награди "Молиер", като най-вълнуващия драматург на нашето време. 

Макар да се фокусира върху една от най-интерпретираните в изкуството теми - отношенията в семейството и приятелския кръг - авторът предлага интересен подход към нея. Оригиналното в пиесата е, че през цялото време, докато следи диалога между героите, зрителят чува и вътрешния монолог на всекиго. Така публиката се оказва въвлечена в две паралелно протичащи истории. Едната е свързана с видимата същност на нещата, а другата открехва завесата за истинските чувства и мисли на персонажите. В особено комична светлина ги виждаме, когато, отнесли се да разсъждават наум и да анализират поведението на половинката си - често по абсурден начин, - в следващия момент, без да се усетят, започват да мислят на глас. 

Чайка Петрушева, която за пръв път след 25-годишно прекъсване се е заела да преобрази сцената на Младежкия театър, ни въвежда в парижкия дом на Даниел и Изабел. Двамата очакват да им дойдат на гости старият семеен приятел Патрик и новата му изгора Ема, заради която наскоро е сложил край на двадесетгодишния си брак с Лоранс. Особено нагнетява атмосферата обстоятелството, че последната се явява най-добрата дружка на домакинята. В кожата на сексапилната и чаровно глуповата Ема със замах влиза Рая Пеева. Веселин Калановски пък умело се превъплъщава в подмладилия се под въздействие на новата си любов Патрик, жадуващ да направи достояние сякаш на целия свят щастието си с доста по-млада половинка. 

Като се предоставя възможност на зрителя да чува във всеки един момент вътрешния глас на всеки от героите, в пиесата по трагикомичен начин се излага на показ изтъканата от противоречия човешка природа; лицемерието, което се прокрадва дори в отношенията ни с най-близките ни хора. Нещо повече - в стремежа си да внушим на околните колко добре сме си устроили живота, понякога лъжем и себе си. 

Следващите представления се играят на 11 и 23 януари.