Медия без
политическа реклама

Хемингуей и Фицджералд враждуват във Франция

​​​​​​​Джеймс Олдридж романизира проблемните отношения между титаните на "Изгубеното поколение"

„Изгубеното поколение“ е своеобразна митология, вдъхновила музикални произведения, пиеси, разкази, романи и научни анализи. Между най-интересните му художествени интерпретатори се нарежда австралиецът Джеймс Олдридж с романа си „Един последен поглед“, издаден през 1977 г. и публикуван на български през 1980 г.

Главните герои в романа са двама от най-важните „изгубени“ титани на епохата – Ърнест Хемингуей и Франсис Скот Фицджералд.

През 1929 г. Хемингуей и Фицджералд тръгват от Париж към Бретан, за да разрешат един горещ литературен спор: Балзак или Юго е написал по-добър разказ за роялистката контрареволюция от 1793 г. Фицджералд е на страната на Балзак, а Хемингуей залага на Юго. Двамата ще изследват сами терена, описан и от двамата романисти, но за тяхното пътуване има по-дълбока причина. Фицджералд вече е написал „Великият Гетсби“, а „Сбогом на оръжията“ изстрелва Хемингуей в списъка на бестселърите. И двамата мъже обаче усещат, че се превръщат в маниерни карикатури на автентичната си същност. Хемингуей иска да спаси Фицджералд от алкохолизма му, Фицджералд се надява да вразуми Хемингуей и да го изтръгне от образа на мачо хулиган, в какъвто той бързо се превръща. Надявайки се да съживят своето приятелство, те влизат в сблъсък по един необикновен начин.

Тъй като и двамата пият твърде много, за да карат, канят измисления разказвач Кит Куейл да се присъедини към тях като шофьор. Той е бъдещ вестникар, чийто aвстралийски чичо пуритан му е дал пари, за да прекара една година в Европа, но с условието, че ще се въздържа от употребата на тютюн и алкохол, както и от връзки с жени.

По пътя те се запознават и с друг измислен герой – Бо Манеринг, богата и очарователна англичанка, която е протеже на приятелите на Фицджералд, семейство Мърфи. Кит, разбира се, се влюбва в Бо, но трябва да се бори за вниманието ѝ с доста по-опитните и харизматични Хемингуей и Фицджералд, които също я желаят. За двамата писатели младите им придружители се оказват техният последен проблясък на неподправена невинност.

Пътуването бързо се превръща в истинска катастрофа. Твърде вероятно е идеята за книгата на Джеймс Олдридж да се базира на разказа на самия Хемингуей за пътуването му с Фицджералд от Лион до Париж в „Безкраен празник“. Дълбоката психическа потребност на Хемингуей да унижава "конкуренти", които са били любезни с него в миналото, е тема и на други писатели – като например Морли Калахан в „Онова лято в Париж“. Калахан описва неприятния нрав на Хемингуей и отказа му да признае, че е паднал в боксов мач от него, обвинявайки за загубата си секунданта си Фицджералд.

В „Един последен поглед“ героите на Джеймс Олдридж Кит и Бо се опитват да попречат на двамата писатели да опустошат всичко и всички, но в крайна сметка не успяват. Хемингуей и Фицджералд, изглежда, не се интересуват толкова от това да пишат добре и да се наслаждават на живота, колкото от това да участват в безкрайна поредица от символични състезания помежду си.

Френското лято на Ърнест Хемингуей и Ф. С. Фицджералд, описано по неповторим начин от Джеймс Олдридж и представено от L`Europeo и издателство „Ентусиаст“, е илюстрирано с 40 фотографии от Париж през 20-те години на миналия век, както и редица знаменити портрети на двамата гениални писатели.

Ключови думи:

книги