Темата на новата изложба, подредена на първия етаж на Софийската градска художествена галерия, е близка до сърцето и стомаха на всеки човек - дори на тези, които не ходят по изложби, защото без изкуство може да се живее, но без храна не. 

Но освен за базови нужди, като набавяне на жизнено необходимата енергия, отношенията между човека и храната са далеч по-сложни. Храната, очевидно занимава много художници, но най-малко в качеството ѝ на биологическа необходимост. 

Най-ранните автори в изложбата се вълнуват от чисто естетическите  качества на храната. В тази група с натюрморти се представят Никола Михайлов и Ото Хорейши, които търсят красотата в закачени на кука мъртви птици, дините, крушите и гроздето на Никола Аврамов и Петко Клисуров, рисуваните през 1955 г. (вероятно по Коледа) портокали на Никола Георгиев, примамливите печени чушки на Патрики Сандев… Сред по-съвременните автори с натюрморти се представят Вихрони Попнеделев и Атанас Яранов. 

Следващият сюжет е трудов, но понеже мястото на действието е много традиционно, може да мине и за хранителен. Хората жънат, косят, пият вода и действието се развива главно на нивата. Освен „Жетварка“  и „Жетвар“ — и двете на Владимир Димитров - Майстора, има и по-нетрадиционен разказ - жетварките в „По жътва“ на Стоян Сотиров са си свалили всичките дрехи. А Светлин Русев е отишъл отвъд жътвата - в „Хляб“ здрави жени в бели, брашняни престилки месят тестото и хвърлят хлябовете в пещта. 

По стръмните улички на стария Пловдив свинарят е подкарал нищо неподозиращото си стадо „Към кланицата“. Един четвъртит герой на Атанас Яранов е помъкнал на рамо вакъл овен в същата посока („Оброк“), а друг от същия вид сече главата на петел с брадва в „Човек и птица“.

Нататък следват религиозни празници, винаги свързани с някаква храна, като „Гергьовско агне“ на Мърквичка или курбанът пред „Имарет джамия“ на Златю Бояджиев. 

Има и още агнета в изложбата, но видът храна, срещан най-често в картините на българските художници, не е бобът, нито дори суджукът, а хлябът наш насъщен. Явява се във формата на питки („Оброк“ на Петър Морозов, „Погребение“ на Пенчо Георгиев, „Молебен за дъжд“ - Златю Бояджиев, домашен хляб при Анета Дръгушану, симиди с дупка, нанизани на пръчки в „Коледари“ на Надежда Кутева, „Черен хляб“ от Иван Милев… и една съвсем прясна (от 2016 г.) франзела на Стефан Иванов от серията „Непредвидени обстоятелства“.

В тази изложба храната рядко се използва за основното си предназначение. Ще видите как ѝ се любуват, как я даряват, продават, раздават, как изнасят празните чинии („Закусвалня“, Вихрони Попнеделев) или просто си стои по масите (докато гостите пият и танцуват) в „Сватба“ на Надежда Кутева (или докато стоят отстрани) в „Коктейл“ на Андрей Даниел.

Яде се само в „Обедна почивка“ на Асен Василиев, в „Каруцари“ на Давид Перец и в „Коктейл“ (1983 г.) на Недко Солаков. Предвид носещите се над гостите лаврови корони, коктейлът сигурно е на „художествено-творческата интелигенция“ — но някак си напомня за онзи прословут „банкет по време на чума“ на Мултигруп от 1996 г. Там дори изглежда, че някои от гостите дъвчат с отворени усти.

Повечето хора се сещат за храната по няколко пъти на ден. Освен когато  огладнеят, го правят и по най-различни други причини — като повод за общуване, като неотменима част от различни ритуали, обреди и традиции, или като повод за организиране на изложба. Използвана като тема или атрибут в изобразителното изкуство, тя може  да се появи във всякакви контексти, сюжети и роли.

В изложбата в СГХГ изглежда основната ѝ роля е да помогне в събирането заедно на слабо свързани картини от някои емблематични български художниции през последните 120 години.  Освен вече изброените, са представени Антон Митов, Бенчо Обрешков, Свилен Блажев и други. 

Изложбата ще остане в СГХГ до 21 август.