Медия без
политическа реклама

Христо Мутафчиев се захласва по пиротехниката

По определението на режисьора спектакълът е за тежката съдба на човека с диагноза "Дон Кихот"

Снимки: Сатиричен театър
Пиесата е опит да се анализират причините за социалната несправедливост.

Премиера: "Как се обира банка"
Участват: Ева Тепавичарова, Явор Борисов и други

Кое е по-голямо престъпление: да се обере една банка или да се създаде една банка - риторично се обръща към зрителите главният герой в спектакъла "Как се обира банка" от Сами Файяд. Премиерата на най-новата постановка на Николай Ламбрев-Михайловски се състоя преди дни в Сатиричен театър "Алеко Константинов". В ролята, изиграна навремето от Георги Парцалев, сега гледаме Христо Мутафчиев. Сякаш без да му се налага да напуска собствената си кожа, той се преобразява в майстора на сценични ефекти Агостино Капече. Персонажът му е въплъщение на донкихотовщината и нестихващия творчески порив у човека. "Героите на Файяд приличат на добрите палячовци от приказките със своята наивност и добрина. Те обаче са и упорити като герои от пиесите на Бекет: очакват, очакват, очакват нещо да се случи, което ще промени живота им", разяснява режисьорът.
Заявка за номинация за поддържаща женска роля прави Маргарита Хлебарова, чийто комедиен талант сега, в изпълнението на невменяемата вдовица, е като прииждаща стихия. Актрисата категорично не остава в сянката на голямата Стоянка Мутафова, която играе Алтавила във версията на Борис Спиров от 1978 г. На висота са и останалите изпълнения, сред които и това на Ева Тепавичарова като бедняшката съпруга Реджина. Еднакво експресивна е в сцените, в които е обладана от нелепа ревност, и в гротесковия си например "танц на мизерията", когато вместо на дайре си подрънква с шишенце с валидолови таблетки.
Забавлява ни и младото войнство - Екатерина Георгиева и Михаил Сървански, който e особено убедителен в образа на сина, достоен по думите на баща му за "Пансион за бързи изоставащи".
Закачливата история, разгръщаща се през 60 - 70-те години на XX век в Неапол, задава само контекста, необходим да се проблематизират значими и преди, и сега социални теми. Сценичните фишеци, каквито са майсторили навремето Агостино и дон Гаспаче (Веселин Цанев), са освен другото и алегория на фишеците, с които ни заливат корумпираните политици и лъжливите медии. Чуваме и познатия ни до болка глас на недооценения учител (Красимир Куцупаров), както и ропота на "малките хора" въобще, породен от ежедневното поскъпване на живота. Горчива усмивка предизвикват и постоянните подигравки на героя на Христо Мутафчиев във връзка с калпавото строителство - (не)волна препратка към един особено актуален през последните седмици у нас проблем. 
Следващите представления се играят на 27 октомври, 12 и 26 ноември.