Изкуството на Илия Иванов е провокация за зрителя, а емоцията в творбите му е водеща. Предизвикателството е и в заглавието на неговата изложба "Галактически пейзажи и други фантазии", която се откри в галерия "Нюанс" преди няколко дни. Преди да видя работите на художника, не бях се замисляла как се скулптират пейзажи. Той успява да го направи, защото  в пластиката търси спонтанното и едновременно с това скрито чувство, чистия пластичен израз на формите в цялото им богатство и разнообразие, интелигентните препратки и изисканата линия.
Привличат го ефирността и безтегловността. В работите му формата е разбита, няма я масивността на класическата скулптура. Откриваме в тях интереса на автора към обичани от него теми: Галактиката, древността, средновековните храмове, жената, музиката. Всяка една от тези теми скулпторът Илия Иванов разработва през годините и се връща към тях многократно.  За себе си твърди, че е лиричен експресионист и че идеалът му в изкуството е с много "е"-та: емоция, експресия, еротика, естетика, експозиция.  За него рисуването е в основата на творческия процес и му дава много в емоционална посока. Рисунката е чувство и откровение, което той пази за себе си като нещо много съкровено, така както и сънищата, които с никого не споделя. В изложбата освен пластики той представя и  своите съкровени тайни - рисунките.
Обича цялата красота на света, създадена от Твореца, а сетне и от хората на нашата цивилизация. Иска да е част от този процес от древността до днес. В творческия си път се учи от великите майстори на XX век. Най-напред от своя учител в Академията  Величко Минеков, а  и от големите - Бранкузи, Калдер, Мур, Габо, Цадкин.  Обича бронза - любимия му материал. С него работи най-добре. Харесва трайността му и затова, че му създава асоциации за началото на Вселената, когато всичко е било втечнен огън и въпреки хаоса е заемало желаните от Създателя форми.
Тази година е юбилейна за автора и изложбата е още един начин да се насладим на приноса му. Изложбата ще продължи до 13 декември.