"Вярвам, че изкуството не само обогатява духовно човек, но го прави по-разумен и отзивчив, по-наблюдателен и схватлив, независимо кога е създадено и каква е темата, която третира." Този цитат на Аби Олдрич Рокфелер, движещата сила зад "Музея на модерното изкуство в Ню Йорк" (MoMA), от няколко седмици провокира преминаващите покрай един от старите дувари в малкото пловдивско село Старо Железаре. Причината е новият проект на артистичното дуо "Пирянков Арт", което само за две седмици превърна селските огради във филиал на нюйоркската галерия под звездите. 

Преобразяването на Старо Железаре започва преди три години. Тогава Венцислав Пирянков, художник и преподавател в Познанския университет по изящни изкуства, решава да вдъхне нов живот на селото от своето детство, с което го свързват толкова безгрижни лета. Оттогава всяко лято Венцислав се връща в Старо Железаре заедно със съпругата си Катажина, която също е творец и куратор, с техния син и група от най-добрите им студенти. Първо по оградите се появяват портрети на хора от селото, а до тях - политически лидери. Три години по-късно абсурдните срещи още провокират към размисли за истински ценното в живота, за социалното неравенство и зависимостта на обществото ни от нестихващия информационен поток, в който се е превърнало ежедневието ни.

Тазгодишна мисия на българо-полското дуо е един вид оказване на спешна помощ на съвременното изкуство. Според Венцислав и Катажина в последните години то все повече попада в капана на политическите игри, отдалечавайки се пагубно от същността си на поле за експерименти, за свободна интерпретация и търсене на отговори на големите въпроси. Артистичното дуо заявява още, че потенциалът на големите артцентрове в градовете е изчерпан, а темите, върху които работят хората на изкуството, са изгубили смисъл, след като са били експлоатирани многократно. Повече от всякога, казват Пирянкови, изкуството има нужда от нов източник на енергия. Те го намират в своето любимо село. Какво като е малко и непознато за световния артелит?

Така шедьоврите на съвременното изкуство, които иначе се намират в изисканите и строго охранявани помещения на нюйоркския музей, заживяват нов живот по дуварите на Старо Железаре. Той определено е по-суров - изложени са на всякакви атмосферни условия, но е и по-цветен. Творби на Гоген и Фрида Кало удобно са се настанили под тежки асми със сладко грозде. Провокативният Кийт Харинг пък сякаш винаги е живял в кирпичена къща, и точно затова картините му са така фокусирани върху първичното и изначалното.

Промяната е интересна и за живеещите в селото възрастни хора. Сега, докато отиват за хляб или седнат пред дворовете да поприказват със съседите, могат да се любуват на репродукциите на Моне, Сезан, Гоген, Пикасо, Дали, Шагал, Уорхол и още много други. А Катажина и Венцислав се шегуват, че когато се върнат следващото лято, бабите от селото ще са станали експерти в областта на съвременното изкуство.