72-рото издание на Кан ще влезе във фестивалната история със силната си селекция, с многото си (повече от всякога) дебютни филми: 13 в официалната програма и още толкова в т.нар. паралелни секции. Но и с някои неубедителни отличия.
„Златна палма” за южнокорейския „Паразити” на Пон Джун-хо, участвал и друг път тук, но за пръв път награждаван, е сравнително по-приемлива. Това е талантливо направена комедия, която някои сравняват с американския филм „Семейство Адамс”. Реалността тук обаче е днешна, актуална и както изглежда, характерна не само у нас. Фамилия безработни бедняци се опитва да прецака семейство новобогаташи. Цинизмът влиза в схватка с лекомислието и снобизма.
При всички случаи изобретателният сценарий заслужаваше отличие. Далеч по-слаб, написан в духа на демодираните френски романи от миналото, е този, който го получава - „Портрет на младо момиче в пламъци” на Селин Скяма. Не е изключено реверансът да е към хомосексуалната история във филма, влизаща в актуалния сега феминистичен тренд.
Отличеният за режисура „Младият Ахмед” на белгийските братя Дарден е далеч от неподражаемата простота и социална дълбочина на филмите, за които в миналото двамата са получавали „Златна палма” – „Розета” (1999 г.) и „Детето” (2005).
По-адекватни са нещата при Голямата награда, присъдена на един от най-силните дебюти – „Атлантик”. Авторката му Мати Диоп е натурализирана французойка от артистична сенегалска фамилия. Наградата на журито се поделя от два филма. Първият е „Клетниците” на родения в Мали френски документалист Ладж Ли със страшната днешна действителност от някои предградия на големите френски градове. Според мнението и на част от публиката, и на отразяващите във френския печат критици той заслужаваше „Златната палма”. Вторият филм е „Бакарау” на двама бразилци – Клевер Мендоса Фильо и Хулиано Дорнел. Носи името на измислено селище, намиращо се в най-бедната и размирна част на Северозападна Бразилия, с действие и поетика, които напомнят силните години на латиноамериканския магически реализъм от ХХ век.
Наградената за женска роля Емили Бичем играе във филма „Малкият Джо” на Джесика Хауснер интелигентно, педантично и стерилно. За разлика от получилия мъжкото отличие Антонио Бандерас, за пореден път въплъщаващ алтер егото на автора Педро Алмодовар. Филмът на испанеца „Болка и слава” си остана докрай фаворит за палмата на много от присъстващите в Кан киножурналисти.
Не бяха малко и привържениците на „Имало едно време в… Холивуд”. Но за тях има едно по-особено утешение. Тъй като е известно, че макар и не официализирано, в Кан се присъжда и награда Palm dog, сега носителят й е кучето, партниращо на Брад Пит.
Наградата за дебют „Златна камера” се присъжда на филма „Нашите майки”, в който младият режисьор Цезар Диас отразява миналогодишни трагични събития в Гватемала.
