Историята на Ане Франк, еврейското момиче от Амстердам, е известна в цял свят благодарение на случайно запазените й дневници. Нацистите откриват Ане, други членове на семейството и приятели, общо осем души, на 4 август 1944 г. Преди това те успешно се криели близо две години в тайно укритие в склад на брега на канала. Депортирани са в различни концентрационни лагери; В началото на 1945 г. 15-годишната Ане и сестра ѝ Марго загиват в лагера Берген-Белзен. Въпреки това, в тази история дълго време имаше
една голяма мистерия: кой е предателят?
За вероятното разрешение на тази загадка и как се стига до него разказва Би Би Си.
След войната се появяват различни хипотези, в които се сочат имената на десетки възможни предатели и съучастници в това престъпление, а Музеят на Ане Франк, който през 2016 г. провежда собствено разследване, дори предлага, че Ане и хората, криещи се с нея, може да са били открити по чиста случайност.
Това заключение не е прието от мнозина и преди шест години екип от двадесетина историци и криминалисти се заема със случая. Въз основа на огромното количество обработена информация те посочили главния, от тяхна гледна точка, заподозрян. Неочаквано се оказа, че малко известният нотариус-евреин Арнолд ван ден Берг може да предприел тази стъпка, за да спаси собственото си семейство.
Групата, която включвала криминолози, историци, специалисти по цифрова обработка на големи обеми информация и дори пенсиониран агент на ФБР, започнала с разглеждане на всички предишни теории, преди да изложи свои собствени.
Експертите съставили обширна база данни за
доносници, нацистки сътрудници, полицейски доклади
и други исторически документи. Въз основа на информация за мястото, където са се укривали евреите, мотивите, които биха могли да ръководят потенциалните предатели, физическата възможност за донос и други данни, те стеснили значително кръга на заподозрените.
След преглед на резултатите от предишни разследвания и прилагане на съвременни криминалистични методи за проверка на автентичността на документите, експертите фокусирали вниманието си върху анонимна бележка, получена от Ото Франк, малко след завръщането му в Амстердам. В нея се казвало, че предателят е някой си Арнолд ван ден Берг, който издал на нацистите и още няколко адреса, където се криели евреи.
Ван ден Берг е бил нотариус и не на последно място член на Еврейския съвет (Юденрат), създаден по искане на германците в окупирана Холандия, за да ръководи местната еврейска общност. Юденратът предизвиквал недоволство сред поддръжниците на Съпротивата, според които само допринасял за нацистките планове за унищожение на евреите. Но в някои случаи и помагал на укриващите се, които не можели да излизат, като ги снабдявал тайно с продукти.
Според теорията на разследващата група, докато е работил в Юденрата, Ван ден Берг е можел да научи адресите на тайни убежища и да ги предаде на германците в замяна на живота си и живота на близките си. Когато Ото Франк разбрал за това, той можел да разбере мотивите на нотариуса — евреин като него,
готов на всичко, за да спаси семейството си
— така че не оповестил името публично.
Всичко това звучи много убедително, още повече, че фактът, че Ото е получил анонимна бележка, може да се счита за неоспорим и самият той най-вероятно е повярвал. Но можем ли да сме 100% сигурни, че истинският предател е намерен?
Всеки би могъл да си прецени сам, като прочете „Предателството на Ане Франк“ от канадската писателка Розмари Съливан, която е основана на това ново разследване. Книгата излезе на английски на 18 януари, може би ще се появи и български превод.
Така или иначе още от самото си начало разследването не е имало за цел да изправи никого пред правосъдието (особено след като ван ден Берг е починал през 1950 г.). По-скоро то е опит да се хвърли светлина върху една от най-големите мистерии на Холандия по време на войната. И в същото време да покаже колко непреодолими - от животинските инстинкти и алчността, до желанието да спасиш собствения си живот и най-близките си - биха могли да бъдат мотивите за предателство и сътрудничество с нацистите.
