Три важни неща трябва да имаме предвид, когато общуваме с непознати.

Присъщата на всеки човек склонност да приема, че отсрещният казва истината.

„Непрозрачността“ в поведението на непознатите – не винаги езикът на тялото и изражението на лицето отговарят на истинските чувства и намерения.

Обвързаността на поведението с контекста и конкретните обстоятелства.

Според Малкълм Гладуел комбинацията от тези три фактора прави разгадаването на мотивите и поведението на хората почти невъзможна задача. Посочва редица примери от различни области и доказва, че дори професионалисти, които са посветили цялата си кариера на опознаването на хората, се справят с това точно толкова зле, колкото и всички останали. Това има огромни последствия. Става дума например за неправилната преценка на съдия, който определя дали даден обвиняем да остане в ареста или да бъде освободен под гаранция. За несъобразените действия на полицай при арест. За дипломатическите действия спрямо политиката на Хитлер в навечерието на Втората световна война. За пияни колежани на парти и за поетеси, склонни към самоубийство. За разузнавачи и за двойни агенти. 

Списъкът с хора, станали жертва на собствената си неправилна преценка за поведението на непознати в кризисна ситуация е особено впечатляващ, защото примерите, които авторът дава, са не просто щекотливи – те са потресаващи. „Как да общуваме с непознати“ е нехудожествена книга, но въздейства силно и върху емоциите. Преди да започна да я чета, приятелка ме предупреди, че в една от главите има неприятно описание на криминален случай, свързан с педофилия. Мога да кажа, че това е само една от зловещите теми.

Впрочем след като ни убеждава с непоклатими аргументи, че на практика е невъзможно да разберем какво мисли, чувства и възнамерява непознатият човек насреща ни; Малкълм Гладуел изтъква произтичащите от това беди, но, неочаквано, и преимуществата на тази „слепота“. Ако не беше презумпцията за истина, бихме били недоверчиви до степен да не можем да живеем в общество. Осъзнаването на разнообразието от реакции насочва вниманието към това да бъдем по-емпатични и толерантни към различните от нас. Знанието, че редица явления са пряко обвързани със средата, може да се използва от властите, както и от всеки отделен човек, за предотвратяването на нещастия (ярък пример от книгата: ако Силвия Плат и Ан Секстън бяха родени само десетилетие по-късно, и двете можеше да останат живи, защото химическият състав на газта за домакински нужди и на изгорелите газове от автомобилите са променени само няколко години след като двете поетеси се самоубиват. Това доста би ги затруднило и много вероятно би ги отказало от трагичните им намерения.)

Книгата е плод на тригодишни проучвания. Освен множеството бележки под линия, в края на книгата има цели 60 страници с още бележки, библиография, линкове към видеоматериали и филми за всеки отделен случай. Както и останалите заглавия от същия автор, „Как да общуваме с непознати“ показва на читателя как да се фокусира върху невидимите връзки между предмети и явления. Друга важна характерна черта на всички текстове и публични изяви на Гладуел е неговата човечност, добрите, разумни послания, които отправя. Затова и книгите му са подходящи както за възрастна аудитория, така и за тийнейджъри, които може би биха се вслушали в съветите на този рошав и толкова забавно говорещ човек.

„Как да общуваме с непознати“, Малкълм Гладуел

превод Елка Виденова, изд. „Жанет 45“