Месец и половина след смъртта на Кристо наследството му продължава да живее - в парижкия артцентър "Помпиду" тече изложбата "Кристо и Жан-Клод. Париж!“, предстои планираното за 2021 г. обвиване на Триумфалната арка, а от Ню Йорк и Лондон идват новини, свързани с проектите, които Кристо и Жан-Клод подготвяха приживе. 

От голяма статия, публикувана във в. "Ню Йорк таймс" и озаглавена „Това е последната работа на Кристо. Но дали това е последното, което ще видим от него?“ научаваме, че има вероятност да бъде реализиран и най-мащабният проект на артиста. 

Неговите сътрудници, базирани в Ню Йорк - водени от племенника му Владимир Явашев и племенника на Жан-Клод Джонатан Хенери - имат за цел да сбъднат една негова дългогодишна  амбиция: мастабата от нефтени варели, инсталирана за постоянно в пустинята в емирството Абу Даби. Но събирането на бюджета от 350 милиона долара ще бъде трудно, уточнява вестникът. 

Кристо е замислил мастабата в Абу Даби през 70-те години.  През 2018 г. беше създаде по-малка по мащаб плаваща версия за изложение на Serpentine Galleries в Лондон. Висока колкото Сфинкса, лондонската композиция се състоеше от около 7500 варела, оцветени и подредени хоризонтално.  В интервю за "Ню Йорк таймс" Times преди откриването ѝ в Лондон, Кристо заяви, че не знае дали мастабата в Абу Даби - монумент, приблизително осем пъти по-висок, някога ще бъде реализиран. „Аз съм като шахматист.  Но напредваме. Надявам се да доживея проектът да се случи“, каза тогава Кристо, макар че смяташе, че присъствието му не би било от съществено значение: „Мастабата от Близкия изток може да бъде изградена и без мен.  Всичко вече е решено - цветът, всичко.“

Хроникьорът на Кристо проф. Финеберг обаче уточнява, че проектът е от съвсем различен мащаб в сравнение с Триумфалната арка. „Не знам дали това е осъществимо без харизмата на Кристо, който да осигури финансирането.“ Въпреки това Владимир Явашев звучи уверено, допълва "Ню Йорк таймс". „Убеден съм, че ще го направим.  Това може да ни отнеме 10 години, 15 години“ казва той. Въпреки че наскоро не са водени разговори с правителството на Абу Даби, според проучванията на счетоводните фирми, проектът може да се самофинансира по различни начини.

Дългогодишният лондонски дилър на Кристо Дейвид Джуда, директор на галерията за изящни изкуства Annely Juda, пък заяви, че художникът не се е притеснявал за дълголетието на своите произведения.  През 1971 г. голям лондонски музей искал да купи една творба на Кристо и изпратил консерватор в галерията, за да я разгледа. „Консерваторът казал: „Какво ще правим с металните скоби? Те ще ръждясат в платното. Това е ужас за реставраторите“, спомня си Джуда. Кристо имал готов отговор на този въпрос: „Трябва да разберете, че изкуството е живо. А щом е живо, трябва да умре“.
 

Мастабата на Кристо отново се появи в Хайд Парк, без да е там

Като човек, който никога не е работил с компютър, Кристо вероятно не е бил запознат с някои съвременни технологии, които вече "съживиха" неговата Лондонска мастаба от 2018 г.

С помощта на лондонските галерии Серпентайн и компанията за виртуална и добавена реалност Acute Art от 8 юли посетителите в Хайд Парк могат да разглеждат едно от най-обичаните публични произведения на изкуството от последните години, макар и то вече да не е там... през своите смартфони. 

Стартът на безплатното приложение Acute Art връща тази емблематична скулптура обратно в езерото чрез технологията "Добавена реалност" и представя точна виртуална реплика на физическата скулптура, инсталирана през 2018 г.

Лондонската мастаба в езерото Серпентайн в Хайд Парк беше първата голяма публична работа на Кристо във Великобритания. Новата апликация за смартфон ще събуди спомена за древната трапецовидна форма, която плаваше в езерото Серпентайн малко повече от три месеца през 2018 г. и беше придружена от изложба на творчеството на Кристо и Жан-Клод в галериите Серпентайн.  

Планирана преди смъртта на Кристо през май 2020 г., тази апликация е възможност за споделяне на последната публична творба, реализирана през живота на Кристо, с глобалната публика и хубав спомен за визионерските им проекти с Жан-Клод. Освен това технологията дава възможност на публиката да си играе на художник, поставяйки скулптурата, където си хареса в Кенсингтън Гардънс и извън парка.