Чакахме Бет Харт дълго. Тези, които я видяхме и чухме в НДК преди 3 години и 3 месеца — още оттогава, останалите — малко по-отскоро.  Първо я чакахме през декември 2019-а, но тя хвана някакъв вирус - преди другият вирус да удари тежко концертния и всякакъв друг живот. Новият вирус я спря втори път, когато трябваше да дойде на 20 септември миналата година и организаторите от BG Sound Stage отложиха шоуто ѝ за 20 юли 2021 г. 

Най-накрая вчера сушата свърши, заваля и ураганът Бет удави игрище "Юнак" в емоции. Шоуто започна с летящ старт с тежкия, мощен риф на Sinner's Prayer - песен от репертоара на Рей Чарлс и албума с блус класики From The Cradle на Ерик Клептън, но тук с далеч по-твърдо звучене. Бет Харт я записва през 2011 г., с нея започва съвместният им албум с Джо Бонамаса Don't Explain.

Преваляванията над София само направиха всичко още по-вълнуващо — така е с почти всички концерти под дъжда, който сякаш има свойството да засилва духовната близост между публиката и артистите. Снощи, малко след началото, Бет направи тази връзка и физическа, като слезе от сцената, и докато пееше, се разходи под дъжда, сред публиката. На някои стисна ръцете, с други се прегърна, а с трети позира за селфи. Към края на концерта, повече от два часа по-късно, косата ѝ вече беше изсъхнала.   

При предишното си гостуване преди малко повече от 3 години Бет Харт изпя в НДК 18 песни, от които снощи повтори само 6 от изпълнените 22. Този път не само песните, но и публиката беше по-голяма — новото място събира повече хора. И сега повече хора ще чакат следващото ѝ идване у нас. Ако дойде през зимата, от BG Sound Stage ще трябва да търсят нещо по-голямо от зала 1 на НДК. 

В текст за концерта на Бет през 2018-а се бях съгласил с думите на Джо Бонамаса, че в нея са се вселили Джанис Джоплин и Тина Търнър. Сега тя вече е малко по-напред, макар и никога да не съм слушал Джоплин на живо. Но ми се струва, че Бет Харт има повече усет за драма, по-разнообразна е в чисто вокално отношение от Тина и вече има значително по-дълга кариера от Джанис. 

Това обаче, което си е само нейно, и я прави веднага разпознаваема, е фантастичният начин, по който съчетава в пеенето любовта си към джаза още от детството си, представен от певици като Били Холидей, блуса и рока, на моменти дори с хард (харт?) рока от този вид, който правеха „Лед Зепелин“.

Като добавим към тази упойваща, но и взривоопасна смес, изключителната динамика и бушуваща ѝ емоционалност, разбираме защо, който е бил веднъж на неин концерт, иска пак, и пак… И всеки път си тръгва щастлив, като след сбъднат сън, дори да е мокър от дъжда.