На 97 години почина големият български интелектуалец, сценарист и режисьор Христо Ганев, съобщи bTV късно в събота, като цитира негови близки.

Христо Ганев е роден на 2 август 1924 г. в село Павел баня, той участва в съпротивителното движение по време на Втората световна, става и партизанин. Това не му пречи години по-късно (през 1971-ва) да бъде изключен от БКП заради отказа си да заклейми Александър Солженицин и неговата Нобелова награда на партийно събрание в Съюза на писателите.

Завършил кинодраматургия в московския ВГИК, Ганев започва кариерата си като сценарист с "Песен за човека" (1954). Най-добрите си филми прави в сътрудничество с вече покойната си съпруга. Творческият и житейски тандем Христо Ганев-Бинка Желязкова стои зад класики като "А бяхме млади", "Животът си тече тихо", "Голямото нощно къпане", "Басейнът", "Нощем по покривите" - някои от тях свалени от екран по идеологически причини. Сред последните продукции по негови сценарии са анимационните "Сламеният човек" и "Парцалът", както и игралният "Цахес" (2010). Христо и Бинка имат една дъщеря - кинооператор, омъжена за аниматора и режисьор Анри Кулев.

Отличен е с държавната награда "Паисий Хилендарски" за изключителен принос за духовното изграждане на българското кино и за неговото международно признание. "Истинското изкуство е дълготраен, а понякога и вечен спомен за хората, за народа, то е силата на един народ. Няма напразно даден лев за произведение на изкуството и културата, за просвещението и науката", казваше той.

Христо Ганев бе сред единиците български културни дейци, които до края на живота си запазиха своя авторитет и достойнство като творец и човек непокътнато. Поклон пред паметта му. 

***

А БЯХМЕ ЛУДИ

Миряна Башева

На Христо Ганев

А бяхме луди, млади, убедени -
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.
Растяхме. И Земята се закръгли,
но щръкнаха най-острите й ъгли.
По прави линии вървяхме денем,
Висоцки беше нощният ни гений.
Растяхме - малки мислещи растения...
В нас никнеха и вери, и съмнения.
Растеше с нас светът като след болест.
Растеше и противният ни полюс:
запретнаха ръкавите на ринга
Джон Ленън, Пол Макартни, Джордж и Ринго.
А ние - все на София във скута,
в средата между Лондон и Калкута...
Земята се въртеше ли, въртеше.
Ах, бяхме луди, млади! Бяхме. Беше.
Под нас Земята беше до колене...
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткрити.