Голяма изложба "Древни находки и нови открития. Археологически сезон 2024" отваря врати на 23 януари (четвъртък) в 16.00 часа в залата за временни експозиции (етаж 3) на Националния исторически музей. Това съобщи директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова.
През 2024 г. Националният исторически музей проведе археологически проучвания и теренни изследвания на 22 обекта. В резултат на тях са открити над 1400 движими културни ценности, които обхващат почти всички археологически периоди на българските земи – от праисторията до Средновековието. Проучванията са подкрепени финансово и логистично от Националния исторически музей, Министерството на културата, местните общини и частни дарители. В тях активно участват и научни партньори на НИМ като Центъра за подводна археология, Регионалния исторически музей в София, Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките и много други градски музеи.
Изследванията обхващат широка географска площ – от поречията на реките Струма и Места, през Родопите и Сакар, до Черноморското крайбрежие и Добруджа. Проучвани са както редовно изследвани обекти, така и обекти, които изискват спасителни разкопки. Обектите включват селища и надгробни могили, антични и средновековни крепости.
Археологическият сезон бе изключително успешен, с множество нови открития, отбелязват от НИМ. Те са осъществени под ръководството на учените от Националния исторически музей и други институции: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Йото Валериев, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Биртен Еминова, Михаела Занева, Михаил Ваклинов и Петър Петрунов.
С всяка изминала година Националният исторически музей успява не само да попълни своите фондове, но и да разшири познанията за историята на българските земи, както и да представи новите археологически открития на широката общественост.
Сред акцентите в набора от находки за изминалата година са и три пръстена, разкрити от археолозите на НИМ. Те са от различни обекти: от средновековен гроб в цитаделата на Кокалянски Урвич край София, от античен пласт на хълма Св. Архангел край Дъбница, Гоцеделчевско, и от османския период на крепостта Букелон при крайграничното село Маточина в южните склонове на Сакар планина. Но все пак си приличат по нещо – около тях все още витаят въпроси без категорични отговори, пише archaeologia-bulgarica.com.
Всъщност това се отнася и до много от другите артефакти, представени в новия филм на изданието „Археологически загадки 2024: По следите на най-енигматичните находки – от обектите на НИМ до музейната лаборатория“. Защото работата на археолозите не свършва в края на разкопките – подобно на топ криминалисти те продължават да анализират и да се взират в детайлите, докато не сглобят пъзела от информация… Сред показаните находки, след почистването му от реставраторите в лабораторията на НИМ, ще бъде и уникален средновековен печат с нетипично изображение на Богородица с младенеца, намерен в Националния историко-археологически резерват „Плиска“.
