Ноел Галахър от бившата британска рокгрупа Oasis се завръща с нов албум – Council Skies, записан заедно с неговата сегашна банда High Flying Birds. Албумът, който ще излезе на 2 юни, съдържа десет нови песни, които стават много повече в луксозната версия, включваща също ремиксите на Робърт Смит от Cure (Pretty Boy) и на Pet Shop Boys (Think of a Number), създадени по време на локдауна. На обложката е кадър на фотографа Кевин Къминс, който е заснел инструментите на музикантите в запазения централен кръг на историческия стадион „Мейн Роуд“, бил в продължение на 80 години роден дом за любимия на Галахър футболен отбор „Манчестър Сити“.
„Може би „рефлексивен“ е прилагателното, което бих употребил, за да опиша този албум“, споделя Ноел Галахър пред La Repubblica. В Council Skies има много от неговия мелодичен/меланхоличен вкус от периода, в който е композиран, заради това, „че преминах през някои събития в личния си живот“, обяснява Галахър, вероятно имайки предвид обявения развод със съпругата му. „Всичко се проявява в песните. Но аз вярвам, че дори и в най-меланхоличната част от албума винаги има малко надежда и че тези песни са най-добрият начин да се завърна, защото идват от мястото на истината“, казва музикантът.
С този албум Галахър сякаш обявява, че иска да се върне към корените си и към импулса да прави искрени и открити песни като Easy Now, един от синглите, заедно с Pretty Boy, Dead to the World („Страхотна песен с онази ноар атмосфера, една от любимите ми в записа…", доверява той) и заглавната композиция Council Skies. Колаборацията с Джони Мар от група Smiths придава специфична тежест на някои от парчетата.
„Музиката сама по себе си е награда. Да създавам от нулата нови песни, които хората ще направят свои, е най-голямата привилегия, и това, че след 30 години още го правя, е невероятно. Би било много лесно да събера група, която да звучи като Oasis. Това би имало голям успех, но не е моята идея. Особено в тоя период на войни и други гадости, ако си артист и можеш да твориш, би трябвало да споделяш добри неща със света, дори и само символични, защото би могъл да направиш някого някъде щастлив“, казва Ноел Галахър.
Той признава, че в трудното начало, когато не е имал постоянна работа и много други неща, музиката буквално го е спасявала. „Ако Oasis не се бяха появили в онзи момент, все пак щеше да има някой, защото цяло едно поколение имаше нужда да има своя собствена група. Ние решихме да бъдем тази група. Ако Verve например бяха избухнали три години по-рано, може би ролите щяха да бъдат разменени“, разсъждава Ноел.
Следващата година първият албум на Oasis – Definitely Maybe (1994), ще отбележи 30-годишнина от издаването си, но Ноел винаги успява да изгради стена, когато стане дума за евентуално събиране с брат му Лиъм Галахър. Може ли 2024-та да е добрата година? „Намерих в трезора на Sony много касети от сесиите на Definitely Maybe, които смятахме за изгубени, и те са дяволски фантастични. Все неща, които никога не сте чували. Така че, да, ще се реформираме, ще направим гигантско турне и ще свирим всичко последователно, дори Morning Glory. И Beatles и Sex Pistols ще се съберат отново, и Джон Ленън ще се върне от оня свят“, саркастичен е Ноел към онези, които вечно предвкусват възкресението на Oasis. „На мен ми е трудно да пресъздам миналото, светът сега е различен и Манчестър от 80-те и 90-те беше различен. Днешните звукозаписни компании обичат пиещи чай клавирни групи, а това е толкова скучно!“, завършва музикантът.
