"И леглото ни е зеленина", Виолета Радкова
издателство "Жанет 45"
Когато се яви "Керван за гарвани" и ни отвя, сигурно много от нас, или дори всички, си казахме: дали ще имаме късмета скоро да видим още такива изумителни книги? Дали някой в момента пише следващото забележително литературно произведение? Не просто средна хубост или приличен роман, или дори доста хубав, който ще се хареса на мнозина, ще ги зарадва и въодушеви. Искаме чудо.
И ето го: "И леглото ни е зеленина".
Дебют на млада дама, която ни поднася исторически роман, но също и фантастичен. Той побира в себе си мистика и документалистика, земя и небо, звяр и природа, трагедия и поезия, роман за пътуването и израстването, притча и песен. Заравя се в спомени, дневници и хроники за едно българско село, което първо е в Турция, после в Гърция, описва живота на бежанците след двете балкански и Първата световна война, осветява историята на България през призмата на семейната история и на моменти се доближава до утешителното, възраждащо разказване на Димитър Талев. И с безгрижието на дете в пясъчник или на Бог създател прекъсва играта и започва нова, през океана, в САЩ, и превръща героя си ту в сладкар, ту в бейзболист, и то с непоклатима убедителност във всяко негово превъплъщение; и го оставя сам да се чуди кой е и какъв е.
Разказването за Виолета Радкова е игра, при цялата дълбока сериозност и безстрашие, с които пресъздава – и значи лично създава в света на книгата си – любов, насилие, смърт, архангели и бисквити. Самият акт на разказването е откровен – на теб говоря, чуваш ли ме – и през цялото време се обръща и към читателя, и към героя, Иван, спори с него, пита го, на места направо се дърлят. Водачът ни, нашият Вергилий през тази селско-градска, европейско-американска, родова и индивидуална сага, този, който ни показва истината, е сърцето на Иван Живия. "Не, не, това не е сила, друго е. Просто аз няма как да не оживея, чакат ме хора и дела, имам още много да живея, да движа тялото си през времето и пространството, покрай други тела, през други тела, да се оттласквам, да се провирам и завирам на скришни места, да стъпвам между хлъзгави камъни, да галя треви и листа, да ги стривам между пръстите си и да вдишвам киселия им дъх. Толкова много неща ме чакат, че и дума не може да става аз да изчезна сега…"
От първата страница на книгата до последното изречение пълноводният, пищен, щедър на хубости стил е удържан. Нещо повече – променя се героят и това е изразено и в езика, с който се говори за него и с който той самият си служи. Думите и понятията, с които момчето от Крушовец мисли в ранните си години, постепенно се разместват, променят, навлизат нови фрази и езикови конструкции; творческата идея е въплътена в цялата си пълнота и красота. Размесването на реалистични и фантасмагорични епизоди може би е обяснение за някои сюжетни пропуски и недоглеждания – цялата линия с близнаците е недоразвита и закърнява с все говорещите вълци, образът на художничката се мярка на две страници, без да разгърне потенциала си, четиримата царски офицери са трима на брой… но какво от това?
Виолета Радкова пише с толкова голямо можене, че връща радостта на езика, кара клетките му да се делят, кръвта му да се съживява и да кипи; прави езика пак млад и красив. "И леглото ни е зеленина" е приказен дебют на писателка, от която вече ще очакваме само големи книги, важни прозрения и литературни чудеса.
