Нора Нова, българката с кариера на попзвезда в Германия и Европа през 60-те и 70-те, а по-късно бизнес дама, е починала на 93-годишна възраст, съобщават нейни близки в социалните мрежи.
Ахинора Константинова Куманова е родена на 8 май 1928 г. в семейство на дипломат и оперна певица и като дете живее известно време в Берлин, където баща ѝ работи в българското посолство. След войната чичо ѝ е убит от Народния съд, а баща ѝ на два пъти лежи в Белене. При тази семейна история за властите Ахинора вече е „вражески елемент“ - още повече, че започва да пее джаз с един от първите такива състави по онова време „Оркестъра на оптимистите“, а джазът е смятан официално за „упадъчна музика“.
През 1956 г. по време на Унгарското въстание Ахинора е арестувана за известно време, но през 1960 г. след брак с гражданин на ГДР успява да напусне България и заминава за Берлин. Стената още не е построена и съвсем скоро тя се прехвърля в Западна Германия.
Още същата година сключва договор със звукозаписната компания Electrola, с която издава 6 сингъла, преди да премине към друг лейбъл - Ariola. Там е забелязана от известния по онова време актьор и продуцент Нилс Нобах. От него идва и идеята за артистичния ѝ псевдоним Нора Нова (от АхиНОРА КумаНОВА), с който става популярна.
През 1961 г. заема четвърто мяста на немския „Шлагер-фестивал“, и получава златна плоча за милионните продажби на сингъла „Nora (Telefon aus St. Tropez)“. Най-големият успех в музикалната ѝ кариера идва през 1964 г., когато когато участва в националния конкурс и печели правото да представя ГФР на "Евровизия". Така Нора става първата българка, пяла на популярния песенен конкурс - повече от 40 години преди и България да запише първото си участие през 2005-а.
Освен на немски Нора записва песни и на френски, и на италиански, участва и в други телевизионни конкурси и шоупрограми, а през 1982 г. се снима и в един немски сериал — Schwarz Rot Gold.
В допълнение към артистичните си изяви тя отваря няколко бутика в Мюнхен и развива моден бизнес и търговия с антиквариат и мебели. След промените през 1989 г. се завръща в България, където също отваря модни бутици, а през 2001 г. става един от основателите на НДСВ и колоритна фигура в артистичните среди.
