„Като малки деца се събирахме в двора на 7-о училище и облени от възторг тръгвахме след буквите. Тръпки полазваха по гърба ни, когато запявахме „Върви, народе възродени“. И вярвахме, че щом сме имали такова славно минало, ще имаме и красиво, слънчево бъдеще“. Това каза писателят Владимир Зарев в студиото на БНТ по повод празника 24 май – „само българският народ има такъв велик празник, само той почита своята духовност“.

Авторът на трилогията „Битието“, „Изходът“ и „Законът“ припомни, че освен азбуката двамата свети братя Кирил и Методий отстояват българският език да стане четвърти свещен език за богослужения – така старобългарският застава редом с гръцкия, латинския и староеврейския. Това е от огромно значение и прави нашия народ различен, по-велик и наистина изпълнен с изключително красиво минало, подчерта писателят.

Владимир Зарев коментира още, че ние навярно не си даваме сметка, улисани в ежедневието, колко важно нещо е езикът за всеки един от нас. Че когато нещо не е назовано, не е облечено в езика, то сякаш не съществува и се намира в латентно състояние, в полусън, в някаква дрямка на битието. Езикът в самото начало е форма на общуване, но освен това превръща битието в смисъл, а по-сетне в памет, понякога в национална памет и история, каза писателят.

Зарев разказа как преди години в музея на Белоградчик е научил за въстание, избухнало четвърт век преди Априлското и равностойно по размах и жертви на него. „Забравата е неговото истинско поражение, защото е нямало своя Захарий Стоянов, своя Иван Вазов, нямало го е словото, което на превърне тази народна енергия в национална памет, за да прекрачи в бъдещето“, посочи големият ни белетрист. (Впоследствие той написва роман за това въстание - "Лето 1850", б.р.)

„Езикът е нещото, което ни е опазило в тези 5 века на мрак, безпрецедентна тишина и насилие. Политиците и днес не искат да го разберат: езикът е повече национална сигурност от всичко друго, от всички техни решения и от армията, която също бе забравена и изоставена. Словото ни прави българи при всички наши противоборства и несъгласия. Езикът е този който ни събира. Девизът на сградата на Народно събрание „Съединението прави силата“ – това съединение е словото“, коментира Владимир Зарев и допълни, че вярва в светлото ни бъдеще именно защото вярва, че българският език ще оцелее. „Всяка сутрин се моля на свети Иван Рилски да опази българския народ. Така 30 години управляват страната ни, та наистина се страхувам, че българският народ може да изчезне. Но тези 30 букви са нашите ангели хранители!“, категоричен бе писателят.

Той отбеляза още огромното влияние на българския език и духовност в Русия и Украйна, напомняйки, че първият украински патриарх Киприан отива там, напускайки България след падането на държавата под турско робство. В Сърбия в тази роля отива Константин Костенечки, а в Румъния – Григорий Цамблак, все български книжовници, оказали сме влияние над целия християнски и славянски свят, изтъкна Владимир Зарев.

„Сега българският език е малък, но е прекрасен“, обобщи писателят и в заключение припомни, че Патриархът на българската литература Иван Вазов е използвал в творбите си внушителния брой от 50 000 думи.