Почина прочутата гръцка актриса Ирини Папас (на гр. - Ирини Папа), съобщи гръцкото Министерство на културата, цитирано от в. "Неос Космос". Звездата от филми като "Зорба Гъркът" и "Оръдията на Навароне" бе на 96 години. Играла е в над 85 филма и си е партнирала със звезди като Антъни Куин, Грегъри Пек, Ив Монтан, Кърк Дъглас, Ричард Бъртън, Джон Войт и др.

Папас е родена в селцето Хилиомоди край Коринт през 1926 г. Майка й е учителка, а баща й преподава класическа драма. Малката Ирини е толкова очарована от сцената, че започва да играе още като невръстно дете. Семейството се мести в столицата Атина, когато тя е на 7, и тя участва в пиеси на Ибсен, Шекспир и антични гръцки трагедии.

На театралната сцена впечатлява с емоционалните си изпълнения в класически трагедии като "Антигона", "Електра" и "Ифигения". Открита е за киното от режисьора Елия Казан в края на 40-те. В началото на 60-те години заснема двата си най-големи международни хита - "Оръжията на Навароне", в който си партнира с Грегъри Пек и Антъни Куин, и "Зорба Гъркът", където е в ролята на Вдовицата. Но въпреки че последният в продължение на десетилетия остава емблема на гръцката култура, актрисата е пословично зле заплатена - тя получава за участието си само 10 000 долара хонорар, а в продължение на 18 месеца след това никой не я кани за нови роли. 

На 21 се омъжва за филмовия режисьор Акис Папас, но бракът им продължава само четири години. През 1954 г. Папас среща любовта на живота си - Марлон Брандо. "Никога след това не съм обичала някого така, както обичах Марлон. Той беше голямата страст на живота ми, човекът, за когото ме беше грижа най-много и когото най-много ценях - две неща, които трудно се събират на едно място", споделя по-късно гъркинята за аферата си с легендата от "Кръстникът" и "Трамвай "Желание". 

Ирини Папас има либерални политически възгледи и в края на 60-те, по време на управлението на гръцката военна хунта, е изпратена в изгнание. Живее в Италия и Ню Йорк и успява да се върне в родината едва през 1974 г. Била е член на комунистическата партия в Гърция и близка със семейството на бившия премиер Андреас Папандреу.

През 1978 г. заедно с композитора Вангелис записват плоча с гръцки народни песни, а през 1986 г. - с византийски литургически химни. Има и самостоятелни албуми като певица. 

В по-късни години се снима в "Мандолината на капитан Корели" (2001) и португалския филм A Talking Picture (2003). Това са и последните нейни изяви на екрана. През 2018 г. е обявено, че актрисата страда от Алцхаймер.

Носителка е на наградата за най-добра актриса от "Берлинале" за "Ифигения" (1977) и на "Златен лъв" от Венеция за цялостно творчество (2009).

Няколко нейни мисли:

"Никога не спечелих "Оскар"… и "Оскарите" никога не спечелиха Ирини Папас."

"Ние сме просто американска колония. Внасяме дъвки и автомобили, книги и музикални плочи, както и култура. Не е чудно, че американците не направиха нищо срещу хунтата в Гърция."

"Обградени сме от консуматорски стоки. В градовете сме жертва на маркетинга. След като беше изобретена пералната машина, всеки трябва да има такава. Иначе каква е ползата от прогреса? Да прави пари?"

"Понякога пиша стихове, даже публикувах в Saturday Review. Но обикновено ги пиша за себе си – за мен те са като сълзи."