В Талин завърши XXIV Международен филмов фестивал "Черни нощи", проведен в хибриден формат - отчасти на живо и отчасти онлайн, поради епидемията. Голямата награда спечели българската трагикомедия „Страх“ на Ивайло Христов, съобщи руското издание „Комерсант“.
Филмовият фестивал, който се провежда в естонската столица в края на ноември, е от „клас А“ - в света има само 15 такива, включително Кан, Берлин и Венеция. Статутът е престижен, но налага определени изисквания: в основните състезателни програми могат да участват само премиери.
Съставянето на такава програма в пандемична обстановка, когато филмовата индустрия е под блокада, не е лесна задача. Но ако по-рано Талин трябваше да се състезава за филми с други големи фестивали, днес повечето конкуренти просто не излязоха на терена. В Естония, където Министерството на културата отговаря, наред с други неща, за киното и спорта, и на двете се отдава първостепенно значение. Фестивалът получи специална подкрепа от правителството тази година и не само се проведе, но набра и нови сили: всички предложения в състезателната програми бяха качени и на електронни платформи, а в конкурса се включиха световни майстори като Ищван Сабо, Мика Каурисмаки и Александър Миндадзе.
В основната надпревара участваха 25 филма от различни жанрове, включващи публицистика, изградена около болезнените точки на нашия непретенциозен социален живот. Победи българската трагикомедия „Страх“ на Ивайло Христова, която успя да представи в лирична тоналност именно тази публицистика. Точно преди месец филмът спечели Голямата награда на кинофестивала "Златна роза" във Варна. С него на 19 ноември трябваше да се открие и "Киномания" в София, но тя пропадна по разбираеми причини (отложена е за февруари 2021 г.).
Главната героиня в "Страх" е Светла (Светлана Янчева) — жена със стиснати устни, вдовица вече не в първа младост, учителка останала без работа заради липсата на ученици в пограничния район, където живее . Докато един ден не среща в гората чернокож господин с куфар - африкански бежанец, лекар, който иска да се добере до Германия.
В същото време в селото цари суматоха около група афганистански мигранти. Никой не знае какво да прави с тях - нито затлъстелият началник на заставата (той няма време, защото постоянно е в запой), нито местната кметица. Но всички знаят, че в къщата на Светла се е настанил „истински негър от Африка“, а той не бива да бъде там, защото „първо живеят с жените ни, а после ще ни изгонят от къщите ни“, „България е за българите“ и т.н. ксенофобски вълнения. Но в центъра на историята е Светла - която цял живот се е страхувала от всичко - и сега просто ѝ е писнало да се страхува повече.
