Петдесет години след създаването на „Куийн“  в оригиналния ѝ състав — Брайън Мей (китари), Роджър Тейлър (барабани), Джон Дийкън (бас) и Фреди Меркюри (вокал, пиано), популярността на британската група не намалява. Техните рок химни от 70-те и 80-те не само продължават да звучат по радиото, но ги чуваме редовно в телевизионни реклами и на спортни събития - а в стрийминг платформата Spotify имат по 36 милиона слушатели месечно. Три десетилетия след смъртта на Фреди Меркюри „Куийн“ все още привлича и нова публика, вдъхновена от биографичния филм от 2018 г. „Бохемска рапсодия“.  

През цялата тази година членовете на "Куийн" отбелязваха своя златен юбилей чрез редица кампании, включително седмична поредица в YouTube от 50 части, подчертаваща забележителни моменти от тяхната история,  преиздаването на първия им албум Greatest Hits, който е най-продаваният албум за всички времена във Великобритания, и нов магазин, който отвори врати през септември в Лондон. Следващата година групата (без басиста Дийкън, който се оттегли през 1997 г.) ще обиколи Европа с американския певец Адам Ламбърт. 

Разбира се, най-големите фенове си дават сметка, че нищо не е същото след смъртта на Фреди на 24 ноември 1991 г. Нито пък някой би могъл да замени неговия глас и сценично присъствие. 

Във връзка с двете годишнини пред списание Newsweek Брайн Мей и Роджър Тейлър си спомниха за славния път през годините и за незаменимия Фреди Меркюри.  

„Непрекъснато се учудваме, че 4-5 десетилетия след като е създадена, музиката ни има значение, че хората ѝ се наслаждават“, казва 72-годишният Тейлър. „Това е прекрасно чувство. Кой би си помислил? Никой не е очаквал, че ще продължи толкова дълго“. „Много често и аз си мисля: „Боже мой, това наистина ли се случи?“ – казва 74-годишният Мей. „Започнахме с една

мечта, споделена от четири преждевременно развити деца,

които нямаха причина да бъдат особени оптимисти. Но имахме мечта."

Членовете на оригиналния състав наистина бяха нещо повече от сбора на частите, когато ставаше дума за тяхната запазена  марка — старателно продуциран хард рок, включващ поп, метъл, пънк, фънк и диско: многогласните, сложни сола на  Мей; мелодичните и емоционални бас линии на Дийкън и мощния ритъм на Тейлър. Да не говорим за бляскавия и харизматичен Меркюри и неговия забележителен вокален диапазон. „Всички тези компоненти бяха толкова различни — казва Тейлър. — И все пак всички ние допринесохме толкова много. Между нас се случи наистина прекрасна химическа реакция."

Мей и Тейлър за първи път се срещат като студенти и са били заедно в група, наречена Smile. Те създават „Куийн“ през 1970 г. с Меркюри, певец с много малък опит. „Ние обикнахме Фреди от самото начало - казва Мей. -Той беше толкова енергичен характер, винаги изпълнен с увереност. Мислехме си:

„Той е добър шоумен. Но дали може да пее?“

Още от първите дни се раздаваше на 100 процента, но гласът му не беше развит. Инструментът беше там, но той не се беше научил да го използва с този невероятен контрол, който го направи великия бог Фреди Меркюри. Така че ние не знаехме. Просто си помислихме: „Е, трябва да опитаме. Фреди изглежда е готов. Защо не го направим?“ Не знаехме и че в негово лице разполагаме със страхотен  автор на песни с невероятна музикална чувствителност“, казва Тейлър. „Той беше движещата сила в групата още от първите дни.“

След като Дийкън става  последният присъединил се към състава в началото на 1971 г., „Куийн“ подписват договор с EMI Records. Пробиват благодарение на комбинация от дебют пред публика като подгряваща група на (известните тогава) Mott the Hoople и хитовия сингъл Кiller Queen през 1974 г.  „Така започнахме да формираме фен база - припомня Тейлър. -   Бяхме доста арогантни. Още когато правехме втория и третия албум, вече бяхме убедени, че имаме значителен потенциал и можем да направим доста добри неща."

„Куийн“ станаха суперзвезди през 1975 г.

с излизането на страхотния албум A Night at the Opera и сингъла  Bohemian Rhapsody. Написана от Меркюри и придружена от новаторско музикално видео, почти шестминутната песен в стил „рокът среща операта“ прекара девет седмици на първо място в британските класации. „Още когато Фреди ни представи идеята си за песента, решихме, че е страхотна — спомня си Мей. — И всички ние вложихме сърцата и душите си, за да я направим и развием. Седях в контролната зала, докато тримата довършваха беквокалите по безупречен начин, и си мислех —  „Добре, скоро ще вляза там и също ще дам всичко от себе си“. А всъщност ние още не осъзнавахме колко далеч ще стигне Фреди с оперната част“, ​​казва Тейлър 

след успеха на Bohemian Rhapsod на „Куийн“. Queen се впускат в поредица от хитови албуми (A Day at the Races, News of the World, Jazz), сингли (Somebody to Love, Don't Stop Me Now, Fat Bottomed Girls) и турнета в Обединеното кралство, САЩ и Япония. Със своите ярки тоалети и дръзко сценично присъствие Меркюри се превръща в знаменитост, която живее пълноценно и същевременно кара медиите да гадаят за неговата сексуалност.  

„Няма да бъда звезда - заяви той веднъж.-

"Ще стана легенда"

През 1980 г. „Куийн“ достигат върха на своята популярност в Америка с The Game, техния най-стилистично разнообразен албум до този момент. Той стана №1 в класацията на Billboard и донесе два големи хита: носталгичната рокабили песен Crazy Little Thing Called Love и Another One Bites the Dust. Мей си спомня: „Прекрасното е, че Crazy Little Thing Called Love стана хит в САЩ още докато миксирахме останалата част от записите. Имаме №1.“

„Беше чудесно, когато пристигнахме в Ню Йорк, и свирихме няколко вечери в „Медисън Скуеър Гардън“ — добавя Тейлър. —  Тогава предположихме, че сигурно вече да сме успели.“

През 80-те  „Куийн“ продължават с още хитове и обикалят Европа, Япония и Южна Америка;  представянето им на благотворителния суперконцерт Live Aid на  „Уембли“ през 1985 г. е пореден връх в кариерата им.

„Винаги бяхме готови за прераждане

с всеки нов албум — казва Мей за това десетилетие. — Искахме да запазим стиловия обхват възможно най-широк. Ние сме много критични един към друг и не бихме си позволили да повторим предишни триумфи. За наше щастие имахме публика, която беше съгласна с това и не искаше да се повтаряме. Те искаха винаги да откриваме нови територии."

На Magic Tour през 1986 г. групата за последен път свири на живо в оригиналния състав. Здравето на Меркюри, който се е оказал ХИВ позитивен, започва да се влошава. Преди да почине пет години по-късно на 45-годишна възраст — ден след като е обявил публично, че има СПИН – групата издава последния брилянтен албум с негово участие Innuendo.

„Беше трудно — спомня си Тейлър. — Всички бяхме наясно, че Фреди не е съвсем себе си. Най-трудното наистина беше, след като Фреди почина. Решихме, че трябва да завършим работата, която вече бяхме започнали с него, това е албумът Made in Heaven от 1995 г. Беше доста странно да чуваме този глас от лентата."

„Фреди беше най-смелият мъж, когото съм срещал в живота си - казва Мей.  - Той нито веднъж не се оплаква от перспективата да напусне тази планета твърде рано. Просто продължи работата си, обичаше музиката и това е всичко, за което искаше да мисли."

Меркюри щеше да навърши 75 години на 5 септември тази година.„Странно е как се променя светът, нали? - казва Тейлър. - Изглежда, че сега е Фреди е по-легендарен, отколкото когато беше жив." 

„Мисля, че хората осъзнават все повече и повече колко необикновен беше неговият талант — добавя Мей. — Докато беше жив, имаше много хора, които подценяваха Фреди. Той беше ярък, дързък, понякога преувеличено театрален или вулгарен — но в него имаше и голяма дълбочина."

След пауза през  90-те години на миналия век, когато се занимаваха със солови проекти, Мей и Тейлър възродиха „Куийн“ - първо чрез турне с певеца Пол Роджърс през 2005 г., а след това с Адам Ламбърт през 2012 г. И двамата са големи певци, с хубави гласове и звучат чудесно на живо, но…  „Куийн“ без Фреди Меркюри е като „Бийтълс“ без Джон Ленън или без Пол Маккартни, или даже без двамата. В изкуството някои хора са незаменими.