83-годишният Кен Лоуч е най-възрастният участник в надпреварата за филмовите награди в Кан. Носител е на две „Златни палми” – за „Вятърът в ечемичените ниви” (2006) и „Аз, Даниел Блейк” (2016). Британецът е заклет продължител на италианския неореализъм. И в новия си филм Sorry We Missed You е снимал актьорите с почти телевизионна крупност, епизод по епизод, без те да знаят как ще се развива действието. А то ни въвежда в непосилния ритъм на делника: тясната кухничка, холчето с дивана и телевизора; тя гледа тежко болни, той е шофьор, разнасящ колетни пратки. Децата – тийнейджъри с телефони в ръка, с техни си грижи и изкушения. Въплътеното в този филм може да се изкаже и така: спасението на семейството е... в самото семейство. Не са малко тези, които се питат не ще ли той да е първото изключение, когато Кан, известен с уклона си към силно социални филми, ще връчи някому трета „Златна палма”?
И испанецът Педро Алмодовар е желан гост на „Кроазет”. Както заради виталните му и артистични филми, така и заради бохемските му „изпълнения”. Участвал е в състезанието пет пъти, най-близко до златото е бил с „Всичко за майка ми” през 1999 г. С новия си „Болка и слава” той отново ни въвежда в своя личен свят, без да го е замислил като автобиографичен. Кризата на героя е и творческа, и екзистенциална. Изпълнението на ролята му от Антонио Бандерас (участвал в осем от филмите на Педро) и тази на майката от Пенелопе Круз (в шест) придават на драмата проницателност и дълбочина. Историята е изградена в рядко срещана при творбите на темпераментния испанец елегична тоналност.
Самият Куентин Тарантино, придружен от младата си партньорка, пристигна за галапрожекцията на китайския „Езерото на дивите гъски”. Кан счита завръщането на автора му Дяо Инан след получаването на „Златна мечка” от Берлин през 2014-а за „Черен въглен, тънък лед” за свой успех. Инан е бил на два пъти тук, но в „Особен поглед”. Новият му филм, както обикновено, е със сюжет от криминалния свят на Китай, но е по-сложен като строеж и по-ефектен в кинематографично отношение.
Темата за днешното „преселение на народите” е една от водещите на фестивала. След "Клетниците" на родения в Мали натурализиран французин Ладж Ли към нея се присъедини и „Атлантик” на също дебютиращата в игралното кино френска документалистка със сенегалски произход Мати Диоп. В него тя гледа нещата „от другата страна” – тази на заминаващите с лодките през океана към по-богатия свят, а всъщност към неизвестността, понякога и към отвъдното. Филмът печели симпатиите с качествения кинематографизъм и с елементите от африканската разказвателна традиция.
Най-пъстрата група – и по отношение на половете, и на расите, която през тези дни се е качвала към зала „Дебюси” (в нея се прожектират филмите от „Особен поглед"), е на изпълнителите от филма на Даниела Лесовиц Port Authority. Заради актуалната проблематика - „идентичността” на половете, той е подкрепен от Мартин Скорсезе и от известния френски продуцент и разпространител Марин Кармиц. Историята, която ни разказва, се случва в небезизвестния квартал Харлем, където бяло момче до лудост се влюбва в транссексуално чернокожо момиче. И при представянето на филма, и след прожекцията натуршчиците актьори на живо позабавляваха публиката с ексцентрични, твърде откровени танци.
