Медия без
политическа реклама

Вие не сте Толстой*

Преплитайки сериозното с комичното, Гавран търси стойността на достойнството и любовта  

Снимки: Борис Урумов
Мним оазис на спокойствие ли е бракът, проблематизира се в пиесата.

Премиера: "Ясна поляна"
Режисьор: Иван Урумов

Великият творец, комуто е позволено повече, отколкото на простосмъртните, е във фокуса на пиесата "Ясна поляна" от хърватския драматург Миро Гавран, преведен на 40 езика. Премиерата се състоя в Театър 199 "Валентин Стойчев" в края на миналата седмица в присъствието на самия автор и неговата съпруга - актрисата Младена Гавран. Двамата заедно преди 16 години основават в Загреб Театър "Гавран". Той е единственият жив драматург в Европа, който има театрален фестивал, посветен само на неговите пиеси - "Гавранфест".
Оригиналното заглавие на настоящия спектакъл е "Чехов каза "сбогом" на Толстой", но режисьорът Иван Урумов го променя, провокиран от бележката, направена от писателя на титулната страница: "Героите в тази пиеса са взели назаем имената на известни личности, но това не означава, че историята в нея е биографична". Действието съвсем условно се развива в края на XIX век в имението на създателя на "Война и мир". Скоро се уверяваме, че четиримата персонажи, обръщащи се помежду си на малки имена - Антон, Лев, Олга и София, - ама никак не са се сраснали със своите прототипи. Постепенно започваме да ги възприемаме като две семейни двойки, взети като че от нашето съвремие и пренесени сред декор, който с намигване би трябвало да представлява брезов лес. Освен бутафорното сценографско решение на Мария Диманова, освен брадите и перуките, които четиримата ту слагат, ту махат. 
Друг знак, че разиграват театър, е постоянното им позиране пред обектива на фотоапарата. Всичко от себе си дава Георги Кадурин, който влиза в кожата на егоцентричния и деспотичен Толстой. Знакова е например сцената, когато невъзмутимо (но най-вече тенденциозно) си точи косата, докато младият му събрат по перо се поти над пишещата машина. Убедителен е и Иван Юруков в ролята на Чехов, за когото като млад писател "никога не се знае дали ще стане велик". Достойно им партнират Мариана Миланова и София Бобчева. Героинята на първата - София, не пада по-долу от съпруга си в умението си да манипулира другите. Тазгодишната носителка на "Икар" пък го раздава гордата и отстояваща позицията си Олга, актриса и съпруга на Чехов. 
Под формата на своего рода социален експеримент драматургът изследва човешките взаимоотношения въобще: между мъжа и жената, между отделните поколения, между вече утвърдения, признат талант и начинаещия. А какъв е постигнатият от Гавран резултат, който твърди, че нито за миг не забравя какво би развличало зрителите най-добре.

Самите зрители могат да го проверят на 2 и 18 декември, когато се играят следващите представления.

----
*Реплика на герой от спектакъла.