„Виена. Вярна на линията“ е името на изложба, посветена на художествения живот в града по време на мрачния период, когато на власт са нацистите. Част от представените в музея MUSA експонати се отнасят до научната обработка на членски досиета от Райхскамарата на изящните изкуства (по времето на националсоциализма това е организация от вида на СБХ. но за германските художници, а след аншлуса — и за австрийските). Депата на музеите на Виена все още съхраняват много произведения на творци, които ентусиазирано са работили за нацистите.
С влизането на германците в Австрия художественият живот бързо и систематично е приведен в съответствие с целите на националсоциалистите, откъдето идва и заглавието на изложбата. Райхскамарата за изящни изкуства служи като официален инструмент за контрол на художествената дейност, изложбите и обществените поръчки. Запазени са около 3000 членски досиета, съдържащи сертификати за набавяне на материали, разрешителни за пътуване, но и разрешителни за изложби. Присъединяването към институцията е била задължително за всеки, който иска да търси признание за своето творчество, да се радва на обществена подкрепа и да прави изложби.
Както можем да си представим, членството не е било достъпно за всеки. Художници и скулптори от еврейски произход, дисиденти и авангардисти са се сблъсквали с ефективна забрана за работа, контролирана от Гестапо. Кандидатстването е било сложен процес — трябвало да се представят данни за политическата, но и за расовата принадлежност на роднините и брачния партньор, за безупречно политическо минало от гледна точка на нацистите и снимки на произведения на изкуството - всичко това се е беше изпращало за оценяване в Берлин.
Експозицията е отварящо очите изживяване, забележителна работа на екип от изследователи и куратори. Изкуството и политиката са неудобни спътници — особено когато политиката е тоталитарна. Така например откриваме как някои художници и арт групи са започнали да търсят благосклонността на нацистите още преди германците да влязат във Виена.
След края на войната някои не само не са изпитвали никакво неудобство, заради избора си да служат на нацизма, но и са продължили да получават множество награди и почести. Като например Рудолф Херман Айзенменгер, който получава поръчка за дизайна на металната завеса на Държавната опера през 1955 г. Изложбата показва и други примери за такава "приемственост" чрез документи и произведения на изкуството. Рудолф Айзенменгер е един от най-видните нацистки художници, личен любимец на Гьобелс, а и след войната продължава да получава големи комисионни.
Втората част на изложбата представя в оригинални произведения и фотографии работата на нацистките художници, сякаш струпана в депата на музея. Картините са умишлено окачени разхвърляно, подрени до стените, частично се припокриват, а части от скулптури могат да се видят в транспортните им кутии. Нацисткото изкуство е представено в този леко груб вид, за да отнемат страховитите му внушения. По думите на кураторката Ингрид Холцшух намерението е било да не се акцентира на отделни творби, а те да се изгубят в цялостта на изложбата.
Трагичният период от 30-те и 40-те години на миналия век е оставил срамни петна в австрийската история, чийто последствия продължават да се усещат и днес. Можем да си представим какви въпроси е трябвало да си задават кураторите почти 80 години след края на нацизма: Къде минава границата между изкуство и пропаганда? Как политическите пристрастия на един художник влияят на неговото наследство и оценката на работата му? И какво да се прави с тази работа?
(Можем и да си спомним как беше решен-недорешен въпросът с изкуството от тоталитарния период в България. Тук просто събраха няколко демонтирани паметника на Ленин и Георги Димитров — за които никой не изплака, че и те са част от нашата история — и картини с партизани на едно място далеч от центъра на София, което нарекоха Музей на социалистическото изкуство).
Изложбата „Виена. Вярна на линията“ ще остане в австрийската столица до 24 април 2022 г.
