По-голяма субсидия за български филми, повече национални продукции и допълнителни финансови стимули – това са част от промените, които депутатите одобриха на първо четене в Закона за филмовата индустрия, предаде БГНЕС. Текстовете са изготвени от Министерство на културата, а през тази седмицата получиха и единодушно одобрение в ресорната парламентарна комисия, но с предварителната уговорка от народните представители, че някои от тях ще бъдат прецизирани между двете четения на законопроекта.

"Днес е голям ден за българската киноиндустрия. Ще разгледаме един закон, по който не е работено повече от 15 години, а Европа и светът се развиват", заяви с ентусиазъм от парламентарната трибуна актьорът-депутат от ГЕРБ Евгени Будинов при днешните обсъждания. Преди да стане партиен функционер, Будинов е умерено познат от ролите си в театъра и участието във филми като "Корпус за бързо реагиране", а напоследък освен с политическата си дейност нашумя с участието си в ноторната "Песен за Банкя".   

Новите текстове предвиждат промени в схемата на държавно подпомагане на националното филмопроизводство, разпространението, рекламата и показа на филми, както и подпомагането на фестивалите и културните прояви. Вътре е заложено и увеличение на субсидията за национални продукции с 10 млн. лева годишно. Законопроектът иска да се разшири и обхватът на родното кино – от 7 игрални филма да се произвеждат 12, документалните да се увеличат на 22, както и да се стимулира производството на повече анимация. 

Покрай бонусите за българските творци, след дълги години лобизъм беше уредена и т.нар. "поправка Ню Имидж", която предвижда финансови стимули за чуждестранните филмови компании, реализирали продукции у нас. Според вносителите на законопроекта това ще бъде допълнителен стимул за чуждите компании да избират България за реализация на своите продукции. Основно поправката обслужва интересите на компанията-притежател на бившия държавен киноцентър, носещ днес името "Ню Бояна". От следващата година чуждите продуценти могат да си възстановяват 25 на сто от максимум 80 процента от разходите, извършени за работата им в България.

Не всички творци приемат промените с ентусиазма, демонстриран и очакван от законодателната власт.

"Приветстваме заявеното желание на Министъра на културата промените в ЗФИ да се случат с активното участие на филмовата общност, но тези намерения не се реализираха на практика, поне до настоящия момент. Въпреки, че представители на сдруженията в областта на филмовата индустрия активно участваха в работните групи, натоварени да изготвят предложенията за изменение и допълнение на ЗФИ, у нас се затвърди впечатлението, че вложените усилия и време бяха пропилени, тъй като в изготвения от Министерството на културата проект, който е изпратен за съгласуване, голяма част от предложенията на кино общността не са взети предвид и не са отразени в законопроекта", пише в писмо от Съюза на българските филмови дейци, подкрепено от още 10 браншови организации. 

Директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева посочи пред БНР, че "законодателната власт всъщност гласува един празен чек, защото регламентацията и верифицирането на разходите по финансовите стимули, правилата и контролът са оставени за правилника". Те не присъстват в законопроекта. Правилникът ще бъде гласуван на Министерски съвет, но все още не е известно кога. Андреева подчерта и че финансовите стимули трябва да бъдат насочени към местните продуценти, към нискобюджетното кино, към дебютното кино, и чак след това - към чуждестранни компании и продукции. В своя личен профил във Фейсбук Андреева дори нарече гласуваните стимули за чуждестранни филмови продукции "безпрецедентен акт на лобизъм в българската култура за последните 30 години".

Във филмовия бизнес се надяват, че обществено обсъждане и дебат по съществените промени в закона най-сетне ще се случи между първо и второ четене и ще се направят поправки. То се очаква в парламента след средата на януари 2021 г.

На днешното гласуване в пленарната зала от БСП припомниха, че дават подкрепа за законопроекта, но също ще направят свои предложения, с които искат да го подобрят. "Трябва да направим така, че подпомагането да бъде насочено към творците", призова Нона Йотова от името на опозицията.

"Българското кино да се финансира прозрачно, средствата да отиват за качество", взе отношение към дебата и председателят на Комисията по култура и медии Вежди Рашидов. "Да направим прекрасен закон, който да работи, за да са щастливи всички кино зрители", каза още бившият културен министър от парламентарната трибуна.