Медия без
политическа реклама

Време за стихове за камъни и време за рисуване на камъни

СГХГ представя картини на Милко Божков по стихове на Б. Христов, а „Арте“ — поетична живопис на художника

Камъкът е свързващият елемент между картините на Милко Божков в галерия „Арте“ (на снимката) и в СГХГ.
Емил Л. Георгиев
Камъкът е свързващият елемент между картините на Милко Божков в галерия „Арте“ (на снимката) и в СГХГ.

"Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето... Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни", пише в "Книгата на Еклисиаста". Ако древният ѝ автор беше видял изложбата в СГХГ с картини на Милко Божков по стихове на Борис Христов, би могъл да продължи така: "Време за стихове за камъни, и време за рисуване на камъни".

Поетът и художникът са напълнили партерния етаж на СГХГ с философска поезия за камъни и с поетична живопис — портрети на камъни. Борис Христов ги кара да говорят, на Милко Божков му позират, а те сякаш са родени за това. Същевременно в друга столична галерия, „Арте“, Милко Божков е подредил още една, самостоятелна изложба (ако не броим кучето му) - камерната „Разходка с Бимбо“, в която поезията е част от неговата живопис. 

Интересът на поета Борис Христов към камъните е отдавнашен и добре познат на читателите му. Той ги събира, слуша ги и разказва за тях. Възхищава се на причудливия рисунък на патините от лишеи и мъхове, опитвайки се да разгадае техния език. Така се ражда първо „Каменна книга“ (2006) и последвалите я „Спомени за хора, камъни и риби (2013), „Книга на мълчанието“ (2014), антологията „Камък и слово“(2015)…

Идеята за изложбата „Салонът на природата“ в Софийската градска галерия възниква преди около три години. Поетът се свързал с художника (това не е първият им общ проект)  и му изпратил 40 свои четиристишия и фотографии на 40 камъка с предложение да ги нарисува.

В стиховете на Борис Христов „всички камъни се раждат кръгли и свободни…“, имат своя азбука и сънуват как са се „изтръгнали от митическата хватка на Сизиф и сами изкачват билото на планината“. 

Милко Божков разказва, че след като прочел стиховете, изчакал няколко месеца за да ги забрави и да започне „на чисто“ — първо с молив, после с акварел, преди да стигне до живописта.  В големия салон на партера са окачени 40-те платна с „портретите“ на камъните, а в малкия могат да се видят 42 акварела, 40 рисунки с туш и още няколко версии на живописните платна в леко по-малък формат.

Събрани в галерията в тази много интересна изложба, картините на Божков започват да говорят, а думите придобиват естетическа стойност на изложбени експонати. Ако ползвате очила за четене, носете си ги, защото шрифът на табелките с четиристишията към всяка картина е дребен, а самите табелки не са на нивото на очите (освен ако не сте високи около метър). 

Изложбата, придружена от изданието на Методий Петриков „Салонът на природата“ и арт принтове на живописните творби върху 350-грамова хартия, ще остане до 6 февруари 2022 г.

 

„Разходка с Бимбо“, галерия „Арте“

Втората изложба на Милко Божков в галерия „Арте“ е самостоятелна и с по-камерен характер. Показани са 16 платна с пейзажи от различни сезони и в различни часове на денонощието. Гледките са избрани от художника или по-скоро от кучето Бимбо (което се вижда в няколко от платната) по време на съвестните им разходки из селото и околностите му.

Пейзажите нямат наименования, нямат и нужда. Зрителят е оставен насаме с произведениета.  Без стихове и без посредничеството на думите, той може да се наслади изцяло на визуалната поетичност в произведенията — както в предишни изложби като „Скици от Испания", "Пътуване до Атон" и в гледките от Тоскана, където се възползва майсторски от възможностите на акварела и акрилните бои.

Красотата в природата, огромните небеса, изпълнени с разляти, аморфни форми, артистична виртуозност на художника, както и обичаят му да добавя тук-там по някоя изненада, го правят много разпознаем.

В едно от най-впечатляващите платна, което представлява огряна от ярките слънчеви лъчи жълто-оранжева гъста плетеница от клони, авторът е вкарал 40 велатурни слоя. А почти в центъра на платното, с почти абстрактно излъчване, незнайно откъде се появава нарисувано със синя боя око. На снимката на картината в сайта на галерията окото го няма — най-вероятно художникът го е добавим в последния момент, като импровизация. В друг пейзаж е включена рисунка на голо женско тяло от ренесансов тип, а от небето пада огромен камък, очевидно прехвърчал от салона на СГХГ.

Изложбата на Милко Божков „Разходка с Бимбо“ ще остане в „Арте“ до 17 декември.

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата