Едно авангардно изкуство е добро, когато провокира хората с вечни въпроси, карайки да се чувстват неудобно от отговорите. Такъв е случаят с художника Калоян Илиев – Кокимото и изложбата му „Милиони хора желаят безсмъртие, но не знаят какво да правят в дъждовен неделен ден“. Тя е поставена в книжарница The Bookstore в родната му Варна. С нея Кокимото иронизира материализма на съвременното общество. Според него хората живеят с твърдото убеждение, че яйцето – тази мъртва, но послушна и обещаваща блага материя - е по-важна от кокошката.
Точно заради това е нарисувал доста яйца. В тази трактовка има и огромна доза самоирония. „За мен яйцето е символ на моето детство, на копнежа към нещо недостижимо, намиращо се на определени специализирани места от близкото ни минало, наречени корекоми. А самите яйца – шоколадови. Самоиронията е част от стила ми”, обяснява той. В по-общ план обобщава: „В последно време хората се фокусираха върху опазването на материалните си светове. Стремят се към безсмъртие във физическия свят, докато духовният им се срива. Искам да наблегна върху това тяхно поведение, което обезсмисля нашето житие и битие”.
Изложбата съдържа и творби с по-обща тематика. Така например страница от трудова книжка е компилирана с рисунка и цитати от конституцията на тоталитарна България. „Докато имах изложба в Музея на хумора и сатирата в Габрово, разхождайки се из града, намерих стара трудова книжка. Тя беше непотребна и реших да е оползотворя, като рисувам директно на страниците й. Създадох серия типажи, вдъхновени от темата”, разказва Кокимото. И още много други неща може да се видят на изложбата - живопис, рисунка, колаж и пластика. "Половината работи са нарисувани с акрилни бои на платно, други са дигитален колаж, отпечатани на платно и допълнително дорисувани. Някои са рисунки върху страници от списания, реклами, корици на книги. Присъстват и пластики от дърво, върху които съм рисувал отново с акрилни бои”, обяснява поп артистът.
Изложбата определено е приятна провокация. Всеки зрител, ако се поразмисли дълбоко, би стигнал до заключението, че наистина материалното е стигнало твърде далеч. Това не значи, разбира се, че би правил нещо смислено в дъждовен неделен следобед.
