Въздействието на мерките, предприети от правителствата по света в отговор на коронавируса, се оказа по-сериозно от предвиденото. Това съобщава пресслужбата на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), чието седалище е в Париж.
Сред тревожните данни, изброени в прессъобщението, четем, че една трета от художествените галерии е трябвало да съкратят половината от служителите си. Ограниченията, приети поради коронавируса, могат да струват на музикалната индустрия загуби от над 10 милиарда евро, а глобалният издателски пазар може да се свие със 7,5% поради епидемичната криза“.
Новината в съобщението е, че в отговор на пандемията, затворила много кина, театри и книжарници и лишила артистите от професионални възможности, ЮНЕСКО е разработила "помагало" за политиците под формата на наръчник „Култура в криза“. Брошурата, казват от организацията, "съдържа практически указания, които могат да помогнат на правителствата да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени професионалистите в областта на културата по време на пандемия“.
Сега предизвикателства има навсякъде и за всички, но някои са по-големи, други - по-малки, а трети могат да се окажат фатални.
Безспорно на музикантите не им е лесно. На много места по света те бяха лишени от най-доходоносната част от бизнеса си - концертите. Но все пак могат да записват, издават и продават музика. Някои световно известни имена издадаха албуми, което иначе може би нямаше да видим скоро. Театрите на Бродуей наистина са застрашени, а тези по Раковска не чак толкова - те дори не бяха затворени. Наистина ще изгубят пари, но артистите са в по-голяма опасност. Освен че могат да се заразят, те могат и да бъдат санкционирани, ако излязат с маска на сцената — все едно, че са влезли без маска в градския транспорт. Галериите и музеите обаче бяха принудени да прекратят работа, въпреки че предвид спецификата на тяхната дейност и публиката им, са доста по-безопасни пространства от театрите.
Принудителното стоене у дома може да е затормозяващо, но да е от полза за креативността, или поне за производителността на писатели, музиканти, художници… В световната литература има примери за шедьоври, създадени под карантина. По време на епидемията от холера през 1830 г. Александър Пушкин прекарва три месеца принудително затворен в имението Болдино и през това време написва някои от най-добрите произведения на руската литература, а Шекспир създава "Крал Лир" по време на чума.
Ако има сектор в културата, който днес да изглежда най-застрашен от масови фалити, това е киноразпространението. Затварянето на кината е напът да ги убие, но в основата на проблема е възходът на стрийминг услугите, на които коронавирусът допълнително придаде мощен тласък. На стрийминг платформа за много по-малко пари човек може да гледа много повече филми, без дори да излиза от вкъщи и да се среща с вируси и пуканки. Губи само по-силното въздействие на несравнимо по-високото качество на големия екран и емоцията от споделеното изживяване.
Дори и да отворят, никой не знае колко време ще мине преди зрителите да се престрашат да се върнат, и то първо заради хитовите заглавия. Получава се параграф 22, защото преди зрителите да са се върнали, студията пък не искат да пуснат хитовите си заглавия.. А докато изчакват края на пандемията, когато и да дойде той, България (и не само) може остане без киносалони. У нас вече се е случвало веднъж - след приватизацията на кината през 90-те.
Но в САЩ, където се очаква най-голямата верига киносалони AMC със стогодишна история и 630 мегаплекса, да обяви фалит през януари, ще е за първи път. Без киносалоните няма да има и кино, а само видео, телевизия и стрийминг. Има обаче още една възможност - кината в Китай, който още преди пандемията вече беше станал най-големият филмов пазар с 12 408 киносалона (в САЩ през 2019-а кината бяха 5869), със 70 хиляди филмови екрана и над 1,7 милиарда филмова аудитория. А сега е общо взето единственият от значение.
Така през последните месеци Китай, където по една или друга причина няма вируси и киносалоните работят, има възможност да решава съдбата на холивудските филми. И не пропуска да се възползва от нея. Всеки път, която нещо не допадне на комунистическото ръководство на страната, то спира филма, или поне рекламата му, което на практика е същото. А на китайските ръководители не им харесват много неща — от филмите с призраци и зомбита, през актьорите, играли във филми за Тибет или споменавали Синцзян и уйгурите, до всичко, свързано с Мечо Пух. Засега Китай казва само какво не иска да вижда, но от утре може да започне и да казва какво иска да види. А за Холивуд, както знаем, парите винаги са били от първостепенно значение.
Ако нещата продължат по този начин, едва ли ЮНЕСКО ще може да предложи наръчник, който да предотврати тази тенденция. А това ще е краят на този Холивуд, който познаваме.
