В средата на март 2020 г. за първи път в историята си Софийската градска художествена галерия подреди голяма, представителна експозиция, която остана затворена за посетители цели два месеца. Заключената изложба „Константин Щъркелов. Скитникът самотник” не беше някакъв съвременен пърформанс, а културно събитие от новия, сюрреалистичен свят на коронавируса.
Но културата, галериите и публиката вече започват да се приспособяват към новите условия. СГХГ ще отвори врати във вторник, 19 май, при спазване на всички противоепидемични мерки. Всеки ще може да разгледа най-мащабната и представителна изложба досега на художника, наричан Царя на акварела.
Акварелните бои притежават особена деликатна светлина и прозрачност. Водата и чистите пигменти създават ефирност, която не може да бъде постигната по други начини. Техниката на акварела не е лесна за овладяване - грешките са почти непоправими, разливането на водата затруднява контрола. Заради бързото изсъхване художникът трябва да работи на един дъх. Но същите тези характеристики придават свежест, непосредственост и неоспорим чар на готовите творби, особено когато са направени от майстор.
Константин Щъркелов (1889-1961) не е просто майстор, през 30-те той е обявен за Царя на акварела. Сред българските художници няма друг, отдал толкова последователно и безусловно творческата си енергия на този жанр, а любовта си - на природата.
В голямата зала на първия етаж кураторите Аделина Филева, Красимир Илиев и Пламен Петров са подредили хронологично акварелните пейзажи на Щъркелов, във втората, вътрешна зала са представени рисунки и потрети, а военните му работи са изложени в малкото пространство в дъното ѝ. Има и няколко картини с маслени бои, но те са по-скоро изключение.
Изложбата разказва живота и творчеството на Константин Щъркелов през архивните материали – снимки, лични дневници, спомени, писма на негови съвременници, документи, статии и отзиви във вестници и списания, съпътствали неговите художествени изяви, и и чрез около 300 произведения от десетки галерии в страната. Някои от тях - осигурени от Художествения фонд на МВнР и колекцията на БНБ, досега не са представяни публично.
Приживе Щъркелов е считан за най-добрия български акварелист, припомня един от кураторите Красимир Илиев. "Сега една от задачите на тази изложба е да проверим дали от дистанцията на времето и днес мислим за него като за Царя на акварела. Очакваме и публиката да допринесе за този дебат".
"За мен Щъркелов е уникален, защото той е може би единственият български пейзажист, който не разглежда пейзажа като визуален обект, който трябва да бъде нарисуван - рисувайки, той търси душата на природата. За това и рисува толкова много цветя", допълва Илиев.
***
Константин Щъркелов е роден през 1889 г. в София, в бедно семейството, което обеднява още повече - бъдещият художник е на 13, когато баща му умира. Но преди това той успява да предаде на сина си своята любов и възхищение от красотата на природата.
През 1906 г. Щъркелов е приет в Рисувателното училище и още в първия семестър си създава репутация на много талантлив, трудолюбив, но и скромен студент. Неговият състудент Димитър Чорбаджийски-Чудомир, го описва в спомените си: „… високо, слабо момче, на което или ръцете бяха дълги, или палтенцето късо. То рисуваше с дясната и като се умореше, със същата сръчност започваше да работи с лявата ръка. Само си правеше рамките, кутиите, палитри си изрязваше от картон и всяка сутрин, преди работното време, пристигаше с готов акварелен пейзаж.”
През 1910 г. студентът представя 4 акварела в Тръпковата галерия и те веднага са откупени. Окуражен същото лято започва да скита из природата, да открива и рисува от натура цветята по летните поляни, отраженията на облаците в някоя рекичка, слъчевите зайчета, криещи се в сенките на дърветата по тревата. Художникът изследва разликите в настроенията на живата природа през различните сезони и часове на деня със отдадеността на пантеист, открил своя бог и неговия храм. В този смисъл пейзажните му са неговите акварелни икони.
“Hukoй не може да разбере pagостта и ентусиазма, c който рисувам - дори сам не мога да се разбера! Рисувам като омагьосан и четката пее”. — Константин Щъркелов
Резултатът от това първо лято е първата му самостоятелна изложба - 80 акварела, изложени в гардеробната на Рисувателното училище. Повечето са откупени още първия ден. Оказал се внезапно с повече пари, отколкото е можел да си представи, младият художник оставя част от тях на майка си и заминава да види големите музеи и галерия в Париж, Виена, Лондон, Венеция…
През Балканската и Междусъюзническата война е военен художник, междувременно завършва Рисувателното училище при проф. Иван Ангелов и Мърквичка, а след това започва Първата световна война и той отново заминава на фронта.
През следващите години художникът, който вече се е отдал почти изцяло на пейзажа, става много популярен. Сред почитателите, които изкупуват картините му, са богати хора, министри, царе. Десетата самостоятелна изложба на Щъркелов, в галерия Аксаков през 1935 г., е най-голямата му, с нея той отбелязва 25 години творческа дейност. По повод повод на юбилея пристигат официални поздравления, включително и от монарха, а художникът е награден с орден „Свети Александър”.
"Когато рисувам - било пейзаж или цветe, аз чувам музика или като че ли прочитам стихове на Лермонтов или Нaдсон. A когато слушам голям оркестър или хор, аз виждам nейзаж.. Tия пейзажu, що са дниme на моитe mъжни песни, mия малки мирове, на koumo gyшaтa ce e cnupала, спoделяла e своето настроение. Там е истинският ѝ жuвom“. — Константин Щъркелов
Следващата голяма изложба на Щъркелов е чак за 70-годишнината му през 1961-а. Преди това обаче новите хора, дошли на власт 1944 г., ще отрекат творчеството на един от най-видните български пейзажисти като "чуждо на прогресивните и революционни идеи", а него ще клеймосат като "официален художник на буржоазния режим и царски любимец". Ще го преследват, ще го изключат от Съюза на българските художници, ще го вкарат в Централния софийски затвор (по-късно mой ще споgели, че в душamа му не се е запазил nо-mягостен и мръсен спомен оm mози), ще го изселят…
"Сега приличам на Чехов герой, Въртя се из провинциалния град. Мореmо не ме трогва. Чайкиme също. Къде са ония картини, кoumо ние с mеб сме преживявали над Костенец, горе oт върховете, като наблюдавахме малинарките, връщайки се om балкана. Песните им, канарите, брезите, боровете?! Сега е сиво. Наистина сиво. Най-сериозният разговор е за храната. Почти не се говоpи за култура - за духовна храна". — Константин Щъркелов (ок. 1945)
След смъртта на Сталин през 1953 г. членството на Щъркелов в СБХ е възстановено, през 1958-а му позволяват да се завърне в София. На 9 октомври 1960 г. дори се открива юбилейна изложба по случай 70-годишнината му и 50 години творческа дейност в галерията на бул. „Руски” № 5, и го награждават с орден „Св. св. Кирил и Методий” I ст.
Константин Щъркелов умира на 29 април 1961 г. Чудомир пише в дневника си „Черна събота - получих телеграма, че приятелят ми от 55 години Кочо Щъркелов е починал внезапно. Той е жертва преди всичко на завист и злоба“. Следващата голяма изложба е на художника през 1990 г. в СГХГ. Сега, сред още 30 години, той отново е тук.
Изложбата, която трябваше да бъде на открита на 18 март и да продължи до 14 юни, е удължена с 4 месеца до края на октомври. Заради сигурността на зрителите и служителите е създаден специален ред: посетителите ще трябва да бъдат с маски, движението в галерията е еднопосочно, отляво-надясно, излиза се през друга врата. В началото на деня ще бъдат пускани 25 посетители, когато един излезе, ще бъде пускан друг, като времето за престой е 1 час.
