Рубриката на "Сега" за нови книги е неизменна и ежеседмична част в печатното издание на вестника от първия му брой през 1997 г. до последния - на Коледа 2022 г. От 2020 г. неин автор е поетесата, преводач и драматург Мария Донева, а от днес тя вече ще присъства изцяло и редовно онлайн!
„Тери Пратчет. Живот с бележки под линия“
Роб Уилкинс, превод Богдан Русев
изд. „Сиела“
Представете си, че сте жарък почитател на творчеството на Тери Пратчет… Всъщност няма нужда да си представяте това, ако наистина сте такъв – много сме. Но представете си, че още от дете четете книгите му, купувате си всяко ново заглавие възможно най-бързо след излизането му, колекционирате сувенири с герои от Света на диска, имате няколко автографа, взети лично от автора на годишните му обиколки за срещи с читатели, посещавате всички събития, организирани от феновете му. И един ден се появява възможност да му помогнете за някакъв технически проблем с компютър. Макар че Тери Пратчет вече е милионер, въпросният лаптоп е почти архаичен, защото той държи на вещите си и ги използва до последно. Проблемите се повтарят, и не след дълго получавате покана да станете личен асистент на писателя на пълен работен ден.
„Пълен работен ден“ може да означава и 24/7 в определени периоди и включва копаене на канали, поднасяне на чай, тестване на ролс ройси и внимание – сър Тери да ви диктува, а вие да пишете новия роман за Леля Ог… за Сам Ваймс… за тролове, джуджета, елфи, котараци и слонове, стъпили върху Великата А’ Туин.
Точно това се е случило с Роб Уилкинс. Той е първият и единствен личен асистент на Тери Пратчет и съвместната им работа продължава около 20 години. След смъртта на писателя той се заема със задачата да напише биографията му, като се опира на недовършената автобиография, започната в последните години, и добавя към нея спомените на близки, колеги и роднини, както и собствените си спомени. В резултат се появява томът „Тери Пратчет. Живот с бележки под линия“ – четиво, което ни дава достоверна фактология, но и ни запознава с личността на най-женения човек на света, стила му на работа, отношението му към парите, мечтите, хобитата и незавършените проекти. От всеки ред лъхат привързаност и уважение към този феноменален творец и забележителен човек. Разказани са безброй забавни случки, които звучат като анекдоти, и добросъвестно се отбелязва, че много от тях са ТХЗДСП (Твърде Хубави, За Да Се Проверяват). Роб Уилкинс има свой стил и глас, а в тона и в специфичния му хумор със сигурност звучи ехото от смеха на Тери Пратчет. Биографията е разделена на глави (само аматьорите не разделят текста си на глави за по-лесно четене), които имат великолепни абсурдни заглавия, например „Зеленчуци със странна форма, кюлотите на съдийката и мотопедът от ада“ – за първите стъпки на Тери в журналистиката; или пък „Тролчета, хитове и зъби от полистирен“ за американските издания на книгите му. Бележките под линия пък „ще бъдат наш верен спътник, като понякога ще съдържат корекции и алтернативни прочити, без да отнемат от красотата на оригиналната разкрасена история“. Няма да се въздържа и ще измърморя с цялата си свирепост – щом тези бележки под линия са толкова важни, че ги има дори в заглавието, дали нямаше да бъде по-хуманно да ги отпечатат с малко по-едър шрифт, за да бъде четенето им възможно?
Биографията се чете с лекота, като увлекателен роман, и от нея може да се почерпи мъдрост за всякакви области на живота, например за писателския занаят. „…от литературата, както и от престъпленията, може да се печели, но само ако го направиш както трябва.“ А също и „…трите основни неща, които ти трябват, за да станеш писател, са сръчност с думите, добре развито въображение и друг източник на доходи.“
В последните глави на книгата се разказва за болестта, която ни отнема любимия писател. Рядка форма на Алцхаймер – „Златният стандарт на алцхаймера“ – както с гордост и непримирим състезателен дух обича да казва Тери Пратчет. Описана е съпротивата му, истинският героизъм, с който той продължава да пише – и ще бъдете смаяни да узнаете, че някои от най-любимите ни романи са написани в такъв стадий на заболяването, когато той вече не е можел да се справя с най-елементарни задачи от ежедневието.
„Горчивият горчив край“… Приятелски ще ви препоръчам да не дочитате книгата през нощта, дори и да не ви се иска да я оставяте. Наложете си волята и прочетете края някое слънчево утро, представете си конете, накичени с черни пера, усмихнете се, макар и тъжно.
По волята на писателя, твърдият диск на компютъра му с всички започнати и недовършени бъдещи романи е бил тържествено прегазен от валяк. Следващи заглавия няма да има, но нали в библиотеките ни са всички книги за килимените хора, за номите, за Джони и неговите приятели, и целият Свят на диска, на който можем да емигрираме всеки път, когато разтворим някоя от книгите на сър Тери Пратчет.
