На българския пазар само за последните 12 месеца има 2,4 млрд. лева нови ипотечни кредити, отпуснати на физическите лица, а между 2009 и 2016 г. нетното им увеличение е било нула. Това стана ясно на днешна аконференция посветена на 30-годишнината от основаването на Националното сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ).
„Инвестицията в имоти като защита от инфлация е разумен аргумент, но при допускането, че никой не прави нещо срещу инфлацията. Това каза Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика , цитиран от БТА. Той напомни, че сега и Федералният резерв, както и ЕЦБ - с малко забавяне, променят политиката.
Според него "убиването" на инфлацията няма как да стане избирателно, като поевтинеят само петролът, стоманата и циментът, за да може да се строи евтино, както и цените на някои други стоки. Това според експерта
ще означава реално свиване на икономическата активност.
"Централните банкери започват с половин уста да говорят: "Да, ние ще "убием" инфлацията и ще докараме рецесия", коментира тезата си икономистът, като уточни, че този дебат в момента основно се води в САЩ. Същевременно той изтъкна, че ако САЩ изпадне в рецесия, това неминуемо ще се случи и в Европа.
Икономистът напомни за обвързаността на лихвите по ипотечните кредитите със стопанската активност и безработицата. Не е въпросът дали вноската ни е била 1000 и ще стане 1070 лева, и ще спрем да плащаме кредита, а това ще изкара имота на пазара, въпросът е какво се случва с икономиката, ако се задълбочи натискът от централните банки за затягане на паричната политика, коментира икономистът.
Според него, колкото повече имотите се превръщат в инвестиционен актив, толкова повече цената им се отделя от фундаменталните фактори - доходи, брой стаи, заплати.
„Много хора приемат, че това, че при ковид кризата цените на имотите не паднаха и търсеното се запази като индикатор, означава, че няма връзка между пазара на имоти и икономическите кризи. Простото обяснение е, че ковид кризата не беше типична криза и правителства и централни банки изсипаха трилиони, за да предотвратя сриване на търсеното и финансови и ликвидни проблеми“, коментира Лъчезар Богданов ефектите от пандемията и допълни, че
сега берем плодовете на този твърде щедър подход.
Петър Илиев, оперативен директор в "Кредитланд", каза, че на българския пазар банките имат достатъчна ликвидност. „Депозитите на физически лица и компании са 106-107 млрд. лева, докато кредитите за първото тримесечие на тази година са 69-70 млрд. лева. Ние не сме остров на стабилност и рано или късно политиката на Федералния резерв и ЕЦБ ще се отрази и при нас“, прогнозира Илиев. „Въпреки този невиждан досега темп на кредитиране - жилищните кредити, депозитите у нас растат повече от кредитите в банковата система“, каза още финансистът.
В България за последните 6 години номиналните цени растат с почти същите нива, както и в страните от ЕС, смята Георги Купенов от "ЕРА Недвижими имоти". Средното реално повишение, когато се извади факторът инфлация, за България е 3,8 на сто годишно при средно 4,06% за ЕС.
Той напомни, че инфлацията винаги засилва влиянието на цените на пазара на имоти, както това се случи през
кризата от 2008 и 2009 г., когато имаше рязък скок на цените, а после рязък спад.
„В момента инфлацията расте с по-високи темпове от цените на имотите“, каза експертът и посочи това като възможност за инвестиции. Според него ипотечното кредитиране при нас е по-ниско спрямо много страни в Европа, като страната ни е почти в края заедно с Унгария. „В България хората предпочитат да купуват жилища със спестявания и не повече от 30-35 на сто от покупките за последните една-две години са с ползване на ипотечен кредит. Субективното усещане за България от последните години е, че много се строи, коментира експертът, но сравнено с мащаба на страната ни и със завършените жилища на 1000 жители, по данни от 2020 г., ние сме много назад - 2,23 само са завършените жилища на 1000 души население. Същевременно България е водеща по отношение на степен на пренаселеност, като 40 процента от българите живеят в жилище, което не е достатъчно за броя на хората, които го обитават. Средният процент за ЕС е 17.
По брой стаи на човек за България този показател е 1,3, а в ЕС - 1,7.
Инвестициите в недвижими имоти в България също са под средните за ЕС. С близки до нас резултати са Румъния, Словения, донякъде Гърция, като измерването е спрямо БВП. Затова експертът заключава, че няма основание да кажем, че в България се строи или инвестира много в жилища.
