Сериозни съмнения за лобизъм има около промените в Закона за счетоводството. Европейският принцип "Мисли първо за малкия" е заменен с "Мисли първо за одиторската гилдия". За това алармираха представители на работодателските организации, участници в работната група, която подготвя промени в Закона за счетоводството. Нейната теоретична цел е да се намали административната тежест за малките предприятия в страната. Вместо това хиляди фирми ще продължат да бъдат натоварвани с ненужни разходи.
Според законовата дефиниция като малки предприятия се определят тези, които не надвишават поне два от следните показателя - балансова стойност на активите от 8 млн. лв., нетни приходи от продажби от 16 млн. лв. и средна численост на персонала от 50 души. В същото време Законът за счетоводството поставя далеч по-ниски прагове към фирмите, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължително одитиране. Те трябва да имат балансова стойност на активите над 2 млн. лв. или нетни приходи от продажби над 4 млн. лв. 
Така голяма част от малките фирми ще трябва всяка година да продължат да одитират отчетите си, което за тях е затруднение и допълнителен разход. Истината какви са били съображенията за раздутия обхват на независимия финансов одит лъсна по време на разговорите в работната група към финансовото министерство. А тя е единствено да се осигури бизнес за одиторите, разказва Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Работодателските организации настояват сегашните прагове за задължителен одит на финансовите отчети да бъдат двойно завишени. Това ще освободи от бюрократичната тежест повече от 6500 предприятия (по данни на НСИ), което ще им спести общо 13 млн. лв. всяка година.
"Извършването на одит на малки предприятия в България не се налага заради специфичните им условия и потребности", смятат работодателите. Те посочват, че в почти 100% от малките предприятия, които се одитират по действащото законодателство, едни и същи физически лица са както собственици на капитала, така и управители и затова не се нуждаят особено трета страна - одитор, да гарантира достоверността на финансовите им отчети. Бизнесът настоява също така да се премахне задължителното одитиране на акционерните и командитните дружества, когато те нямат продажби и нает персонал.
Предложенията им засега срещат силен отпор от одиторската гилдия, чиито представители в работната група са двойно повече от представителите на бизнеса. Обезпокоителното е, че и част от представителите на държавата застават на страната на одиторите, заради което работодателите се съмняват, че предложенията им за промяна на праговете ще бъдат приети.

"По мнение на юристите от Министерството на финансите задължителният одит не представлява административна тежест за предприятията", посочват от ведомството на Владислав Горанов. Административната тежест трябвало да се разбира в контекста на предоставянето на административни услуги от страна на администрацията, докато при одитирането на годишните финансови отчети случаят не бил такъв. От Института на дипломираните експерт-счетоводители, очаквано настояват, че одитът е необходим, защото е насочен към всички потребители на финансови отчети - държава, инвеститори, контрагенти, банки, и има за цел да потвърди, че отчетите представят вярна информация. Оттам обаче чистосърдечно признават, че ако отпадне задължението за одит на малките предприятия, това ще доведе до колапс на одиторската професия.

Към момента от МФ са обяснили, че ще изпратят запитване до всички държави -членки на ЕС, за определените при тях прагове за одит, на базата на кои показатели са приели тези прагове и дали имат задължение за одит според правната форма на предприятието.