Quantcast
България единствена на Балканите внася повече домати отколкото банани | СЕГА
facebook
twitter

Икономика

България единствена на Балканите внася повече домати отколкото банани

8 542
 Pixabay

В последните 5 години България внася много повече домати, отколкото банани. И е единствената страна на Балканския полуостров, в която съотношението при вноса на тези два земеделски продукта е такова. Що се отнася до "автомобилния клъстър", както премиерът в оставка Бойко Борисов нарича производството на части за леки коли, там страната ни съвсем не е на челно място - напротив. 

Това се твърди в анализ на експерта по външна търговия Борислав Георгиев пред специализирания сайт 3е-news.net. Ето и основните изводи от материала: 

"Анализът, сравнението и огледалните разлики (АСО)  във външната търговия е подход, необходим за възстановяване, устойчивост и развитие. Числата за износа, вноса и баланса на стокообмена и търговията с услуги за няколко години, сравнени с тези на съседите например са ключов показател. АСО подходът показва лабораторните числа, които не са диагноза, но без които няма лечение.

Един пример с индекс ДБ (съотношение на внасяните тонове Домати и Банани), като красноречив цялостен показател на местното производството на домати -  внос на домати (от мтп 0702) и банани (от мтп 0803) в тона.

Аз си направих труда да изчисля такъв своеобразен индикатор, за да представя най-кратко и най-ясно картината. За да получа ДБ-числото разделям тоновете внасяни домати на тоновете внасяни банани. Средногодишно за последната петилетка, до 2020 включително, в България се внасят близо 81 000 тона домати и малко над 57 000 тона банани. Т.е. българският индекс ДБ е 1.41 и по него сме на първо място на Балканите.

Индексите на другите са: Румъния – 0.4, Сърбия – 0.41, Северна Македония – 0.21, Гърция 0.1, Хърватия – 0.19, Турция 0.01. Числото за Германия е 0,55, САЩ – 0,36, Китай – 0,00, Русия – 0,35."

Обобщено - единствено България от страните на Балканите, и не само от тях, внася повече домати, отколкото банани. 

"Най- вероятното обяснение за българското първенство тук е значителната промяна (по-скоро заради самоунищожаването) в последните десетилетия на българското производство като мащаб, сортова структура, качество".

В анализа се дава и пример за интеграцията на страните от Балканския полуостров в ЕС за периода 2010-2019 г. 

"Очевадни са следните изводи:

1. Германия е водещ, определящ и едновременно с това прозрачен и предсказуем партньор за България и за Балканите. Практически липсват или са много малки огледалните разлики за всяка балканска държава във вноса и износа на Германия;

2. Има съществени огледални разлики при стокообмена на Китай и Русия с всички балкански държави. Особено парадоксални са различията в пъти между числата при вноса и износа, например, на Русия с България. При износа тя е близо 6% а при вноса близо 20%. Подобни картини има и за Китай и за САЩ. Трябва отново да се имат предвид че средногодишната българо-руска огледално разлика при вноса в България е близо 1 милиард лева. Българската статистика дава с близа един милиард лева средногодишно повече отколкото са руските числа за износа за България!?!"

Авторът твърди с факти, че балканските страни имат доста ограничен потенциял в износа. И дава пример с износа на кабелни снопове за автомобили, "което често у нас се представя като огромно развитие на автомобилна промишленост, кръщават се клъстери, печатат се карти на България залята от такова производство (което си е ишлеме)."

"Румъния, Сърбия и Северна Македония имат износ, значително надхвърлящ например българските кабелни снопове за близо 356 млн. евро за 2020 г. (...) Две задължителни уточнения за България. Първо - всички ишлемета са една възможност за заетост и едновременно с това нож с две остриета. В България от Южна Африка беше пренесено производството-ишлемето на качествени автомобилни седалки. То издържа само няколко лета на „чистия софийски въздух“. Дългогодишният производител и износител на качествени мъжки ризи (Ритон-П – Панагюрище) вече не съществува. Досега липса професионален анализ и изводи на тези конкретни случаи или общо за ишлемето в България като средство за развитие и/или устойчивост."

В заключение Борислав Георгиев заявява, че "Без задълбочен анализ за необходимостта/полезността за България на сегашните 17 министерства и 30 държавни и изпълнителни агенции и тяхната съществена промяна, трудно ще намерим пътя към съвременното развитие или устойчивост."

Още

Д-р Миндов: Заповядайте, на старт за банани/ваксини

06.04.2021

2654
Като няма за нас, няма и за вас - ЕС затегна износа на ваксини

24.03.2021

1684
ЕС продължава да изнася милиони ваксини срещу COVID-19

22.03.2021

Обновена

4024