Идеята за сливането на печелившата АЕЦ "Козлодуй" и силно губещата "Марица-изток 2" няма да се реализира. "Това не би било в състояние да реши проблемите на топлоцентралата. Подобна мярка по-скоро би създала допълнителни проблеми", заяви вчера енергийният министър Теменужка Петкова. "Никой няма да вземе решение, което ще постави под риск сигурността на енергийната система и дейността на едно или друго енергийно предприятие", изтъкна тя пред Нова тв. Според нея ще се търси друг начин да се запази животът на въглищната централа.
Обединяването на "Марица-изток 2" с АЕЦ "Козлодуй" в едно дружество е вариант, който бе обсъждан в създадената работна група, която до края на септември трябваше да излезе с предложения за спасяването на закъсалата финансово държавна централа. Друг вариант е включването на нов компонент в цената на тока, който да се нарича "критична инфраструктура" по подобие на сегашния "задължение към обществото" и който ще доведе до поскъпване на тока. Обсъждано е било и въглищната централа да получава субсидии от фонд "Сигурност". До момента, въпреки изтичането на срока, конкретен резултат от работата на групата не е обявяван. Евентуалното сливане на двете дружества бе остро критикувано от експерти.
"Марица-изток 2" е на загуба от над 120 млн. лв. само за първите шест месеца на тази година. Основна причина за това са поскъпналите парникови емисии. Централата, която доказано е сред най-замърсяващите в ЕС, трябва да купува квоти парникови емисии, за да може да продължи да работи и да не бъде затворена. Този пасив обаче може да достигне и до 300 млн. лв. в края на годината, смятат експерти. Още по-сериозен ще е проблемът през 2019 г. "При сегашните цени на въглеродни емисии от 25 евро на тон през март 2019 г. централата трябва да плати 466 млн. лева, за да може да продължи да работи", призна министърът.
Петкова коментира и започналите с огромно закъснение преговори за цената на газа между "Булгаргаз" и "Газпром". През май Брюксел се споразумя с руския гигант да не го глобява, ако предложи по-добри условия и цени на няколко страни от Източна Европа, сред които и България. "Цената може да падне, но за да стане това, всяка държава трябва да докаже, че плаща повече, отколкото е цената на границата на три държави - Германия, Франция и Италия. Сега българската газова компания прави анализ на енергийния пазар, за да прецени действията си", каза тя.
По повод на думите на руския президент Владимир Путин, че България се е отказала от проекта за изграждане на газопровода "Южен поток" под външен натиск, министърът призна: "За да бъдем коректни, трябва да кажем, че ЕС имаше проблеми с проекта "Южен поток". И добави, че проблемите, посочени от ЕК през 2014 г., бяха свързани с опасенията, че не се прилага законодателството в областта на обществените поръчки, и притесненията, свързани с нарушения на третия либерализационен пакет.
ПАРАДОКС
ТЕЦ "Марица-изток 2" изненадващо реши да се откаже от свои сигурни договори за студен резерв и в момента те се изпълняват от ТЕЦ "Варна", която наскоро бе придобита от почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Годишните приходи от тока, който централата ще държи "на склад", са в размер на над 27 млн. лв. Междувременно варненската централа намери място в десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г. Това е заложено в проекта за план на диспечера "Електроенергиен системен оператор", в който се твърди, че тя е ключова за баланса на електропреносната система в Североизточна България. По същество наличието на ТЕЦ "Варна" ЕАД не налага допълнителни инвестиции в електропреносната мрежа, които да бъдат отразени в настоящия план за развитието на мрежата, се казва в доклада към плана, който предстои да бъде одобрен от енергийния регулатор.
