Медия без
политическа реклама

И мръсните тецове ще получават европари

Подпомагането ще започне от 2021 г. и ще засегне всички региони с преход към т.нар. нисковъглеродна икономика

Снимка: БГНЕС
В следващия си бюджет ЕС трябва да има конкретно финансиране за засегнатите държави, обяви вчера зам.-министър Жечо Станков.

Еврофондове и допълнително финансиране за засегнатите региони от прехода към нисковъглеродна икономика ще има от 2021 година. Това означава, че редица страни, сред които и България, ще получат финансиране заради директивата на ЕС за поетапно затваряне на силно замърсяващите тецове. Отделно е договорена възможност след 2020 г. част от държавните приходи в европейската търговия с парникови квоти да отиват за въглищните централи, за да могат те да покриват разходите си и да не се увеличава цената на тока. Това съобщиха зам.-министрите на енергетиката и на околната среда и водите Жечо Станков и Атанаска Николова по време на форум за климатичните промени вчера.

В началото на годината стана ясно, че България ще подкрепи жалбата, която Полша внесе в Съда на ЕС срещу европравилата за намаляване на вредните емисии от въглищните централи. В регламента, одобрен преди година, са заложени пределни нива за вредните емисии. Така, ако до 2021 г. въглищните централи не инвестират достатъчно в пречистващи инсталации и не се вместят в допустимите количества азотни оксиди, живак и др., ще трябва да бъдат затворени. Опасенията са, че България няма да се справи с тези срокове, тъй като това предполага огромни инвестиции за тецовете.

Последните промени в еврозаконодателството позволяват част от приходите на държавата от продажба на спестени въглеродни емисии да се използват за по-плавния преход на енергетиката към новите екоизисквания, обясни Николова, цитирана от Медиапул. Тепърва обаче ще се решава каква част от тези приходи, които досега се инвестираха в "зелени" технологии и възобновяеми източници, ще отива вече за въглищните централи, както и начина, по който ще става това.

"Критериите за разпределянето на приходите от квоти сега се дебатира, както и финансовата рамка за следващия програмен период. Затова е важно държавата да определи своите приоритети, нуждите от финансиране и да предефинира инвестиционните си намерения в областта на енергетиката", добави тя.

Неясното бъдеще на големите въглищни централи води и до намеса на синдикатите, които предупреждават, че затварянето им ще отприщи вълна от безработица и икономически срив в региона на комплекса "Марица-изток". В подобно положение е и районът на Бобов дол. Според кмета на града Елза Владимирова регионът вече се обезлюдява. "Едвам събрахме деца за една паралелка в първи клас. Транспортните фирми отказват да извършват превози в региона, защото не е рентабилно. Ходя да се моля на инвеститори къде ли не - дори в Турция. Стамен Янев (директорът на Българската агенция за инвестиции - б.а.) спря да си вдига телефона", оплака се тя по време на дискусията.

Според КТ "Подкрепа" обезлюдяването ще застигне и Стара Загора, ако въглищните централи затворят поетапно. "Европа иска с относителната ни бедност да плащаме за скъпи парникови емисии, от което няма смисъл", възмути се президентът на профсъюза Димитър Манолов. "Работниците трябва да знаят каква е визията за бъдещето на района им и тази визия да е обвързана с финансиране", коментира вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов.

 

ОМАГЬОСАН КРЪГ

Лидер по показател "мръсен въздух" в ЕС  е държавната ТЕЦ "Марица-изток" 2, показват данни на Европейската агенция по околна среда. Точно заради това тя е принудена да си купува квоти за парникови емисии. Този разход вдигна харчовете й драматично и в края на полугодието компанията се оказа на минус от над 115 млн. лв. За да работи през следващата година, централата ще трябва да плати за квоти за мръсни емисии 466 млн. лв. Затова в момента енергийното министерство трескаво обсъжда варианти за спасяването й. Първоначалният вариант за сливането на силно губещия тец с АЕЦ "Козлодуй" засега се определя от енергийния министър Теменужка Петкова като неприемлив.