Държавната Българската банка за развитие (ББР) може да се включи в програма за кредитиране на украински граждани, получили временна закрила у нас. Вече се водят предварителни разговори с търговските банки и ако се стигне да реализация на подобна схема, то украинските бежанци ще получат финансиране при условията, които се предоставят и на българските граждани.
Това съобщи председателят на надзора на ББР Валентин Михов пред депутатите от бюджетната комисия на НС. Той посочи, че у нас има около 30 000-40 000 бежанци от Украйна в работоспособна възраст, които ако започнат работа, може да получат съдействие за кредитиране. Обсъжда се даването както на потребителски, така и на ипотечни кредити. По думите му търговските банки не проявявали към момента много интерес да се включат в схемата.
Депутати от ДПС и БСП реагираха, че при подобна схема е трудно да се оцени кредитния риск. "ББР беше превърната в банка на бухалките, сега я превръщаме в поделение на социалното министерство. Против съм да разбутваме банката и да се занимаваме с бежанците. Това не е работа на ББР", заяви Румен Гечев от БСП.
От началото на годината ББР е отпуснала 20 кредита на 19 фирми, отчете шефът на надзора на банката Валентин Михов. Отделно дъщерните дружества са отпуснали още около 60 кредита - става дума за лизинговото дружество и фонда за микрофинансиране.
Нашата цел е да ускорим процеса и да постигнем отпускане на 30-50 кредита на месец, каза Михов. Той посочи, че през последния месец активността на фирмите да търсят заеми рязко е спаднала. Михов прогнозира, че очакваното през втората половина на годината повишение на лихвите няма да засегне съществено клиентите им, които са сключили кредити при нива около 2%, защото се окачва лихвите да се вдигнат до 3-4%. "За заемите с лихви 5-6% обаче може да има проблеми при повишение на лихвите", посочи Михов.
По време на изслушването на ръководството на ББР и на зам.- министъра на иновациите Десислава Бонева стана ясно, че банката е поискала от БНБ да одобри промяна в устава й, свързана с лимита на кредитите от 5 млн. лв. Той бе въведен миналата година по време на служебното правителство, когато министър на икономиката бе Кирил Петков, в опит да се преустанови порочната практика държавната банка да кредитира основно големи фирми, свързани с властта.
"Нямаме намерение да премахваме лимита от 5 млн. лв. за заем, но сме поискали той да не важи за специфични участия на ББР с други банки в синдикирани заеми с цел да защитим нашия интерес за някои съществуващи експозиции", посочи зам.-министър Бонева.
От осветените по време на служебното правителство 10 големи кредита за общо над 1 млрд. лв. с минимални обезпечения и дори без обезпечения, до момента има проблем с обслужването само на един от тях, посочиха от ББР. Без да назовават коя е компанията, от банката заявиха, че случаят е даден на прокуратурата, защото има съмнение за документална измама. Михов посочи единствено, че става дума за кредит от около 150 млн. лв. Три са компаниите, получили заеми в подобни размери - “Слънчев ден”, “Благоевград БТ” и “Роудуей кънстракшън”.
За някои от заемите са променени обезпеченията, за други - банката все още води спорове с кредитополучателите, посочиха от ББР. Заради тези скандално раздавани заеми банката е трябвало да начисли над 100 млн. лв. допълнителни резерви.
