Надзорниците на държавната Българска банка за развитие (ББР), на които ресорният служебен министър на иновациите Александър Пулев намали заплатите, отговориха с отворено писмо до него.
В писмото двама от членовете на Надзорния съвет на ББР - Валентин Михов и Васил Щонов, подчертават, че не са заели тези постове, за да припечелят някой лев, а за да помогнат банката да изпълнява мисията, за която е създадена - да кредитира малки и средни предприятия. Двамата подчертават, че докато са в надзора на ББР, няма да позволят банката да се върне към старите порочни практики. И призовават служебното правителство да не участва в предизборната кампания.
Михов, Щонов и третият надзорник - Стамен Янев, бяха на назначени в Надзорния съвет на ББР преди година от тогавашния служебен министър на икономиката Кирил Петков.
Сегашният служебен министър на иновациите Александър Пулев, който отговаря за ББР, разкритикува преди дни бавното отпускане на заеми от страна на банката, както и прекалено ниските суми на финансиране. Пулев обяви, че виновни за това са надзорниците, въпреки, че те не отговорят за оперативната дейност на институцията. Той съобщи, че ще намали петкратно заплатите на членовете на надзора до 2000 лв., но в същото време ще назначи нови хора в него. Министърът представи и нови инициативи за дейността на държавната банка, които да позволят тя да участва като съкредитор на големи проекти, както и да насочи ресурс за кредитиране на фирми през Българска фондова борса.
"В Закона за ББР и тригодишната стратегия ясно е посочено, че фокусът на банката е върху малките и средните предприятия – цел и задача, от която институцията нееднократно се е отдалечавала в миналото", припомнят обидените надзорници. Михов и Щонов посочват, че през последните 14 месеца ръководството на ББР е действало последователно, за да увеличи достъпа до финансиране на малки и средни предприятия. Привлечени са специалисти от други банки с необходимия опит, за да се променят процесите, технологиите и методиката за оценка на риска.
От надзора на ББР уточняват, че от началото на тази година са подпомогнати над 250 малки и средни фирми. За сравнение предните четири години и половина били подпомогнати едва 64 фирми. Целта е през 2023 г. вече да бъдат привличани между 50 и 100 фирми месечно. "За всеки специалист в банковото дело е ясно, че такава мащабна трансформация, през каквато преминава ББР, отнема време, а и зависи от развитието на икономиката и търсенето на финансиране на потенциални клиенти", се посочва в писмото.
Двамата надзорници коригират твърденията на министъра за планираната сума нови кредити от 342 млн. лв. тази година, от която били отпуснати само 64 млн. Те посочват, че планираната сума нови кредити е 130 млн. лв.
"Не оспорваме правото ви да предлагате промени в стратегията на банката. Но бихме препоръчали това да се обсъжда вътрешно, преди да го оповестявате публично. Ако оценявате досегашната стратегия като неработеща, то можете да правите редакция в нейния текст като се премине през всички етапи на обсъждане в Министерски съвет", посочват двамата надзорници. Според тях министърът на иновациите си поставя задачи, които повече отиват на редовно правителство.
"Прави впечатление, че не зададохте нито един въпрос за големите проблемни кредити и не проявихте никакъв интерес към нашата молба за съдействие относно някои от тях. Искрено се надяваме, че нашата целенасочена работа по връщането на парите на данъкоплатците от някои облагодетелствани големи кредитополучатели не е причина за атаката срещу нас", посочват надзорниците.
От "Продължаваме промяната" също реагираха остро на нападките към ББР. "Продължаваме промяната" следи с тревога действията на служебното правителство по възстановяване на стари модели на управление на ГЕРБ", казаха от партията в изявление до медиите.
Припомняме, че преди година като служебен министър на икономиката Кирил Петков обяви скандални данни за десетина фирми, получили близо 1 млрд. лв. от държавната банка, което е около 90% от кредитния й портфейл. С огромни заеми, без почти никакво обезпечение, са се сдобили дружества, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски, а също така фирми на Румен Гайтански - Вълка, братя Домусчиеви, Георги Самуилов и Ангел Палийски. За един от тези заеми стана ясно, че не се погасява и е даден на прокуратурата.
Петков инициира промени в устава на ББР, с които се сложи таван на заемите до 5 млн. лв.
"Дали внушението, че ББР не се справя добре, не е крачка към възстановяването на стария модел на управление на ГЕРБ и Стоян Мавродиев? Със спирането на реформите в ББР, въведени от кабинета Петков, може отново да се промъкне приятелският кръг на стария модел", посочват от ПП.
Оттам коментират също: "ББР твърде дълго беше касичка на клуба по интереси на Борисов. "Промяната" спря безконтролното раздаване на огромни кредити с неясни обезпечения от ББР в полза на клиенти и проекти с отявлен политически гръб. Не трябва да допускаме корупционните схеми да овладеят държавата отново".
