Синдиците на КТБ водят дела за възстановяване на 240 млн. лв. по заличени обезпечения по заеми, отпуснати от фалиралата банка. Това съобщиха двамата синдици Ангел Донов и Кристи Маринова, след като преди дни изтече 6-месечният срок от влизане в сила на последните промени в Закона за банковата несъстоятелност - срок, в който парламентът даде възможност да бъдат реактивирани обезпечения, заличени от  квесторите след поставянето на банката под специален надзор.
Законовата промяна, известна още като закона "Пеевски", предвижда също така да се развалят прихващания и сделки, сключвани след 20 юни 2014 г. - датата, когато КТБ бе поставена под специален надзор. Промените бяха предложени от депутата Делян Пеевски, който е и бивш бизнес партньор на собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев. Четири години сред рухването на банката той се обяви за спиране на "вторичното й разграбване". Един от мотивите, с които законът бе одобрен, бе, че синдиците очакват да върнат 1.4 млрд. лв. в масата на несъстоятелността.
В 6-месечния срок синдиците са внесли 182 заявления за подновяване на обезпечения в Централния регистър на особените залози. От тях вписаните подновявания са 94, има 3 отказа, а по останалите се очаква произнасяне.
Освен това синдиците са подали заявления за подновяване на "множество" изтекли обезпечения, без да се посочва точно колко.
Поискано е подновяване на 33 ипотеки по кредити от КТБ, като 19 вече са вписани. В случаите, в които съдиите по вписванията са отказали, са подадени частни жалби пред съда за отмяна на отказа и вписване на ипотеката, посочват синдиците. В част от случаите съдът е отменил отказите и е разпоредил извършване на вписването. Подадени са и 6 заявления за подновяване на морски ипотеки на обща стойност над 25 млн. лева.

От влизането в сила на поправките в закона е поискано вписване и на 9 особени залога върху търговски предприятия на длъжници на КТБ. От тях вписаните подновявания са 6, а по 3 все още се очаква произнасяне. В същия 6-месечен период са внесени и 2 искания за подновяване на залог върху акции, които са уважени и залозите са подновени.

Не е ясно каква част от всички тези искания ще бъдат одобрени от съда и каква част от парите действително ще влязат в масата на несъстоятелността, защото делата продължават. Синдиците правят следното уточнение: "Следва да се има предвид обаче, че все още няма произнасяне на компетентния орган в страната по всички искания на КТБ АД (н) за подновяване на обезпечения. На второ място, дори и подновени в полза на КТБ АД (н), обезпеченията сами по себе си не са реални налични парични средства, а актив, обезпечаващ вземанията на банката, който трябва да бъде реализиран чрез продажба на купувач, готов да плати сходна с оценката на актива сума. На трето място, за реализирането на всяко обезпечение е необходимо провеждането на съответно съдебно или друго производство, което означава, че резултатите от извършеното подновяване на обезпечения в полза на банката могат да се очакват в бъдеще".

Промените в Закона за банковата несъстоятелност бяха приети с подкрепата на ГЕРБ въпреки критиките на водещи юристи и ветото на президента заради обратното действие на разпоредбите. Според експертите това е в разрез с правовата държава и има опасност да създаде хаос в правната система, от което ще пострадат и добросъвестни лица. Зад възможността за разваляне на сделки, сключвани след 20 юни 2014 г., мнозина съзират и други интереси за "спасяването" на разграбеното от КТБ - овладяване на атрактивни дружества като "Дунарит" и "Петрол".

ОСПОРВАНЕ
Докато синдиците предприемат всички тези действия по поправките "Пеевски", все още се чака решение на Конституционния съд. През юни ВКС атакува пред Конституционния съд част от новите разпоредби, с които се придава обратно действие на обявяването за недействителни на всички прихващания на кредитори с техни задължения към банката, възникнали след 20 юни 2014 г. Според ВКС предвиденото обратно действие в тази разпоредба е противоконституционно, защото накърнява придобити права, не е обусловено от защита на важен обществен интерес и не отговаря на принципа за стабилност и предвидимост. Това беше и причина президентът Румен Радев да наложи вето на част от законовите промени. Ако КС обяви промените за противоконституционни, макар че това решение важи за всички действия занапред, може би никога няма да се стигне до успешен край на делата, предприети от синдиците за попълване на масата на несъстоятелността.