С три месеца - до 19 януари 2024 г. - е удължен крайният срок, в който училищата могат да подават проектите си за изграждане на STEM кабинети. Това съобщиха наскоро от просветното министерство във връзка с голямата програма за училищна STEM среда, която ще се финансира с над 500 млн. лв. по Плана за възстановяване. Оттам не отговориха кое е наложило удължаването на срока, но по всичко изглежда, че причина за това е изиграл големият брой училищни концепции, които са върнати за усъвършенстване - близо половината от всички.
Училищата кандидатстват за изграждане на STEM кабинети на два етапа - първо се подава концепция, която се одобрява от Националния STЕМ център (който може да я върне с предложения за доработка, както и се случва масово - бел. ред.), след което и пълният пакет финансови и други документи, който се оценява от Изпълнителна агенция "Програма образование". Първият етап свърши в края на лятото, а вторият, при който учебните заведения вече трябва да са получили одобрена и подписана от директора на Национален STEM център концепция, следваше да приключи на 19 октомври т.г.
Програмата е започнала със списък от 2271 конкретни крайни получатели - общински и държавни училища и центрове за подкрепа и личностно развитие, който е бил актуализиран на 2268 след преобразуване и закриване на няколко училища. "2290 са общо подадените проектни предложения в срок - 43 броя са кандидатите с повече от 1 проектно предложение, тоест 2246 концепции са в процес на одобрение след премахване на дублираните предложения", отговарят от МОН в отговор на въпроси на "Сега".
Оттам посочват, че през последните седмици приблизително 100 училища са преминали от първия етап (подаване на концепция) към втория етап на кандидатстване. "Още поне 1000 училища са в процес на изчистване на концепциите си, така че в следващия месец се очаква училищата масово да се включат във втората процедура на кандидатстване", казват от МОН. "В момента за МОН е важно да бъдат подкрепени добре обосновани концепции, които да преминат към втория етап, където се оценяват от Изпълнителна агенция "Програма образование" на ниво финансова обосновка", посочват още от ведомството.
Оттам не отговарят на въпросите на "Сега" какви са основните слабостите на училищата при изготвянето на концепциите, нито какви са основните препоръки от МОН. От отговорите става ясно, че като цяло училищата най-често са предпочели направлението природни науки (химия, физика, биология), защото то е най-близко до учебната програма, както и лаборатории по математика и информатика. "Училищата са се възползвали от всички STEM направления, които са описани в насоките, изготвени от Националния STEM център, а именно: роботика и кибер-физични системи, 3D технологии, зелени технологии, математика и информатика, природни науки, мейкърспейс и високотехнологични оборудвани и свързани класни стаи", казват от министерството. Оттам добавят, че след приключване на процедурата за оценяване на концепции от Националния STEM център ще може да се даде детайлна статистика за броя и типа лаборатории и пространства, които ще бъдат изградени. До тогава всяка концепция се преглежда щателно и оценителите правят обратна връзка с училищата-кандидати, поради което настъпват промени в проектите.
От МОН очакват първите училища да преминат през двете процедури до края на 2023 г. и да могат да започнат реализация на проектите си веднага след това. Поетапно след това и всички останали училища следва да преминат към изграждането на STEM центровете си.
През пролетта на 2024 г. ще започне и голям проект по програма "Образование", финансиран със средства на ЕС, чрез който ще бъдат обучени безплатно 39 000 учители за преподаване на STEM умения. Стартът на този проект съвпада с етапа на изпълнение на училищните инвестиции, така че учителите ще могат да се обучават, докато училищата създават своите STEM пространства, уточнява от МОН. "Изграждането на капацитет сред учителите е ключово за успеха на STEM инициативата. Затова и усъвършенстването на уменията на учителите ще бъде приоритет на МОН в следващите години", уверяват от ведомството.
БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО
"България е единствената държава в Европа, която е извоювала средства за създаването на образователна STEM среда в 100% от институциите в образователната ни система. Този мащаб на STEM инвестициите е безпрецедентен и в момента няма аналог в други европейски държави", посочват от МОН. Според тях ,асовият достъп до STEM оборудване и STEM методи на преподаване ще предостави шанс на всички български ученици за развиване на важни умения, свързани с бъдещата им реализация.