Учителите имат положителна нагласа към ваксините, проявяват интерес и търсят научни доказателства за тяхната ефективност, но все още голяма част от тях не откриват достатъчно достоверна и надеждна информация. Необходима е по-сериозна разяснителна кампания от страна на РЗИ и други медицински авторитети в областта на имунологията. Това са изводите от проведена от Синдиката на българските учители анкета за нагласите, информираността и очакванията за начините на ограничаване и преодоляване на КОВИД-19 сред учителите в България.

Анектата е направена в периода 9-13 февруари 2021 г. от Синдиката на българските учители, съвместно със Сдружението на директорите в средното образование в Република България. В него са се включили 13 177 учители, които са попълнили онлайн анкета със седем въпроса. Ето какво показват резултатите:

1. Като цяло учителите имат положителна нагласа към ваксинирането, като процентът на тези, които твърдо са заявили желанието си да се ваксинират (27.3%) и все още колебаещите се (26.9%) сумарно е по-висок от процента на тези, които са отговорили, че на този етап не планират да се ваксинират (45.8%).
2. Най-силно влияние върху решението на учителите оказват експертните мнения на медицински специалисти, изразени в медии и социални мрежи (52.7%). Това означава, че учителите сериозно се интересуват от проблема, активно следят изявите на авторитетите в областта и имат доверие на техните становища и препоръки. Прави впечатление невисокият процент на доверие и влияние към личните лекари, който е едва 10.8%.
3. Желанието да се върнат към обичайния начин на живот е най-мотивиращо за учителите да се ваксинират (43%), както и убедеността им в ползата от ваксините (31.7%), и че само така могат да бъдат защитени при многочасовото ежедневно общуване с учениците (16.9%). Решението да се ваксинират не се влияе съществено от мнението на другите колеги за това, като то е минимално - едва 3.3%.
4. Най-големите притеснения сред изразилите нежелание да се ваксинират са страх от евентуални странични ефекти (47.6%), липса на яснота дали ваксината няма да им навреди при наличието на други заболявания (32.4%) и липсата на доказателства, че ваксината ще ги пази ефективно за достатъчно дълъг период от време (31.1%). Само 11.3% са заявили, че не са привърженици на ваксините, което отново извежда като основна причина за липсата на доверие към ваксинирането на недостатъчната информираност по проблема.
5. Горният извод се потвърждава и от отговорите на тези, които са изразили колебание в решението си за ваксиниране. 44% са заявили, че биха се ваксинирали, ако имат достатъчно достоверни данни за ефикасността и безвредността на ваксината върху различните възрастови групи. Повече информация за страничните ефекти на ваксините би повлияла положително на решението на 33.8% от анкетираните, а увереността, че ще изградят траен имунитет към заболяването би мотивирала 31.9% от тях.
6. Главният източник на информация за ваксините срещу КОВИД-19 за учителите е телевизията - 71.5% от анкетираните, както и различните интернет сайтове - 37.1%. Сравнително слаба е информираността от РЗИ и медицинските лица в училище - 12.5%, както и от колеги и приятели - 11.4%.
7. Едва една пета от учителите (20.6%) оценяват наличната информация за ваксините като достатъчна и достоверна.

Последните данни на МОН показваха, че 24% от учителите в страната имат желание да се ваксинират, като поради това се канеха да проучат нагласите им.