Полицията нахлува изненадващо. Заключва вратите и не пуска никого в сградата. Униформените са по етажите. Влизат в стаите. Проверяват папки, документи...
Сюжетът не е от акция по залавяне на опасен престъпник, на каквато прилича на пръв поглед. Става дума за рутинна проверка на броя на учещите в най-обикновено българско училище - в техническата професионална гимназия "Стамен Панчев" в Ботевград, прочула се с 57% отсъстващи ученици и драматично слаб среден успех на зрелостниците - 2.87. Оценките безспорно онагледяват провала на системата - макар и в лицето на един директор, да мотивира и обучава качествено. Участието на полицията обаче подсказва за търсенето на един от по-дълбоките пороци на родното образование - отчитането на т.нар. мъртви души, което досега нито едно ръководство на просветното министерство не е успяло да изкорени. В случая резултатът е повече от притеснителен - 1.3 млн. лв. училищен бюджет, "допринесъл" за скъсването на половината зрелостници на гимназията и за връзването на тройка от другата половина. Това ли е лицето на българското професионално образование?
Разказ на Регионалното управление по образование - София-област
Шефът на РУО-София област Росица Иванова, която е на поста малко повече от година, коментира пред "Сега", че цяла година е проявявала професионална толерантност и е търпяла ситуацията в училището. Първата проверка, която направили служителите й още в началото на учебната година - през 2018 г., се оказала най-критична - тогава били установени рекордните 73% липсващи ученици, при които школото направо би следвало да прекрати учебния процес. От управлението оказали методическа подкрепа, но мерки така и не били взети. Втората инспекция свидетелства за 39% отсъстващи от час, 3-тата - за 59% липсващи, 4-тата - за 58%, след което на директора е наложено най-ниското административно наказание - забележка. Така се стига до последната проверка на 21 юни т.г., когато процентът на липсващите се оказва подобен - 57 на сто, и на която отива и самата Иванова, подкрепена от служители от МВР. Причината - при предишна проверка била информирана от свой служител, че от училището се опитват да мамят инспекторите за броя на възпитаниците си в клас - "качвали" учениците от първия на втория етаж в опит да покажат, че и на втория върви обучение, или пък стоварвали светкавично липсващите ученици с "летящи" към гимназията таксита.
"Проверката протече точно за 10 минути. На входа е стоял квартален инспектор, останалите служители на МВР извършиха проверка по сигнал за установени нередовно заведени картони на ученици. Инспекторът е преустановил временно достъпа до училището през главния вход, както и другите изходи, за да не бъдем възпрепятствани и за да се види действителният брой на присъстващите ученици. Как по друг начин можехме да установим реалния им брой?", пита Иванова. По думите й за репресии към учители и ученици и дума не може да става, а дошлите пред училището 11 закъснели младежи били пуснати и преборени. "От училището признаха, че ежедневно голям брой ученици пристигат с голямо закъснение и на отсъстващите не са писани отсъствия", коментира още шефът на РУО София-област. Тя е категорична, че е оказала изискваната в подобни случаи методическа подкрепа на директора - проведени са общо 7 срещи с нея и експерти по професионално образование от РУО, давани са препоръки за въвеждане на мерки за задържане на учениците, предприемане на наказателни мерки, дейности по интереси, за откриване на училищна лавка, от където ученици да могат да си купуват закуски, и т.н. "Това е едно от най-проверяваните в областта училища. Искахме да им окажем подкрепа, за да предприемат мерки, но цяла година там не се случи нищо", възмущава се тя. По думите й е недопустимо директорът да се оправдава, че масово учениците й са роми и не може да ги вкара в час, понеже родителите им не ги пускат.
Преди дни директорката на училището бе уволнена дисциплинарно, защото според инспекторите е очевидно, че тя не върши както трябва работата си. Доказването на фиктивно записани ученици обаче изисква време за извършването на проверка. В момента тече такава и от икономическа полиция, която трябва да установи дали всички записани в школото ученици действително живеят в областта, или пък става дума за т.нар. мъртви души, с които се източва държавният бюджет в размер на 1.3 млн. лв., тъй като финансирането на школото е за записан ученик.
"Според мнение на експертите последните 10 г. почти никой не е проверявал техникумите. На много места учениците са били записвани с уговорката: "Ще идваш, когато можеш", но това е ощетяване на бюджета", коментира още Иванова. По думите й, откакто действа механизмът за издирване и връщане на учениците в клас, в училищата са предприети много проверки, които също установяват доста отсъстващи деца, но в повечето случаи се вземат нужните мерки. "В другата професионална гимназия в Ботевград имаше 28% липсващи ученици, но ги намалиха на 20%. И там има ученици с етнически произход, и те живеят в същия град. В гимназията в Ихтиман също установихме 51% отсъстващи ученици, но и там ги сведоха до 28%. Значи има начин", казва Иванова. И дава пример с останалите професионални гимназии на територията на област София, всички от които са с около и под 30% отсъстващи ученици – професионалната гимназия в Етрополе - 29% липсващи, тази в Златица - 19%, в Костенец - 25%, Костинброд - 16%, Пирдоп - 23%, гимназия "К. Фотинов" в Самоков - 9.6%, гимназията по туризъм в Самоков, в която се обучават ученици с етнически произход - 33% и т.н. и т.н.
Обясненията на училището
Бившият вече директор на гимназия "Стамен Панчев" в Ботевград Катя Ценева, която прекара на поста 1 г., смята, че за да се разберат, нещата трябва да се гледат в контекст и по-дълбоко. "Професионалното образование у нас изведнъж се оказа с най-слабите ученици, средният ученик го няма вече, той поиска да става предприемач и бизнесмен", започва Ценева. По думите й масово учениците й са роми, живеят в "чудовищна бедност", като 80% от тях са пътуващи - от близките села и от Правец, където никой по думите й не ги иска. "Те нямат прозорци, ходят голи, нямат нужда, потребност от образование. Механизмът ги задължи и ги записваме в училище. Но те не искат да ходят. Правим постоянни срещи с родителите, ходим при тях, уведомяваме ги, ако имаме насреща такива, защото много често децата се отглеждат от лели, чичовци, баби. И какво се оказва - веднъж ги пускат на училище, друг път - не", разказва тя. Затова според нея причините за неидването на децата в училище се крият в "психологията на етноса".
Ценева обвинява и институциите - социални служби, дирекция "Закрила на детето", прокуратура и т.н., които не спазват законите, така че учениците да бъдат принудени да идват на училище. "Родителят ми казва: "Аз няма да го пусна на училище!", и подписва за това декларация. Аз не мога с пистолет да накарам това дете да дойде на училище!", казва Ценева.
По думите й интеграцията на ромския етнос е бавен процес, но вече е направена първата крачка. "Дори един-два пъти в седмицата да идват, все пак е надежда, аз не мога да изгоня такива ученици", казва тя. "Какво да направя? Тогава не ни давайте пари за тези ученици. Ако сме без тях, ще намалим съответно и учителите. Но държавата да ми ги стоварва и да ме обвинява... На 12 години раждат. А обществото какво прави по въпроса? Сега е време за решения, за политики", казва тя.
Според нея последната година се появил "светъл лъч" в лицето на националните програми, по които е оправена базата в училището, и на приемането на списък на защитените професии. И трите професии, по които обучава гимназията - автотранспортна техника, металорежещи машини с цифрово програмно управление и телекомуникации - са във въпросния списък и от февруари т.г. държавата осигурява на всеки ученик стипендия от 25 лв. на месец, без значение от успеха. "4 паралелки по 26 ученици по 3 защитени специалности. 104 ученици по 25 лв. - не са никак малко парите. Държавата реагира адекватно", казва Ценева. Благодарение на това "средният ученик" започнал да влиза в професионалните гимназии. "Преди имахме по 30-40 деца, сега имаме 345 ученици от 8-и до 11-и клас. От сегрегирано училище се превърнахме в несегрегирано, имаме 20% българи. Дойдоха и роми от града, които са съвсем различни от тези на село - те са по-чисти, нормални ученици", казва Ценева. "Знаете ли какво е на национално състезание по професии от 7 отбора бели момчета да дадат купата на нашите момчета", споделя тя за класирането на отбора им по автотранспортна техника, спечелил второ място. Директорът заяви, че не се притеснява от уволнение и смята, че ще осъди РУО и отново ще се върне на поста. "Направила съм абсолютно всичко, което е предвидил законът", категорична е тя.
"През 2007 г. училището беше на дъното с 1 паралелка. От тогава досега и с помощта на Катя Ценева беше такава борба, за да имаме днес 4 паралелки. В момента гимназията е с най-модерно обзаведената база. Няма такива работилници, които да предлагат съвременно обучение. По автотранспорт имаме последна дума на техниката. Спечелихме много хубав струг", казва и бившият началник на техническата гимназия Соня Малинчева, която е била 10 г. директор до 2018 г., когато на поста я наследява Ценева. По думите й в училището се правят много неща и се работи по редица проекти - "Леонардо да Винчи", "Еразъм", на Центъра за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства и т.н. В резултат на тях деца от училището, някои от които не са ходили до съседния град, са пътували на стаж чак до Румъния, Братислава, Словения и т.н. "Когато румънците видяха учениците ни да слизат от автобуса, възкликнаха: "Ауу, роми". След проведената практика обаче лично директорката на румънското училище ги разцелува и ни каза, че имаме прекрасни деца", спомня си Малинчева. "В челната тройка по автотранспортна техника сме. Втори в България по заваряване. На 4-5-о място по електроника", продължава тя.
Относно данните на РУО София-област за по-високата посещаемост в останалите училища в областта Малинчева смята, че са "пълна лъжа". "И в другите професионални гимназии е така. Отидете един ден в една такава гимназия и пребройте учениците, които излизат. Ние не сме единствени", категорична е тя, отбелязвайки, че невинаги липсват едни и същи ученици. "Не вярвайте на протоколите. Това е картината на професионалното образование у нас", заключава бившата директорка.
Кой крив, кой прав?
Очевидно е, че гимназията среща неимоверни трудности в задържането на учениците, както и всички останали школа у нас, но това не е оправдание за ненанасянето на отсъствия и укриването на липсващите. Очевидно е и че милиони левове потъват за издръжка на ученици, които не ходят на училище, и държавата няма или не иска да приложи адекватен контрол. Също така обаче е очевидно, че директорите на учебни заведения с рискови ученици имат нужда и от подкрепата на всички институции - социални служби, които да помагат на семействата, кметове, които да спират помощите, и т.н. Може да се окаже, че са нужни и още законови промени. От всичко засега ясно е едно - въпреки че подобни примери уронват престижа на цялата система, за тях е по-добре да се говори и още повече да се действа. За да не се подрие и без това малкото останала вяра, че системата изобщо може да се изтласка от дъното.
РАЗМИНАВАНЕ
Данните на РУО-София показват, че в училището са учили 47 зрелостници - 33 от тях са се явили на матура по български език, 13 са скъсани, 20 минават с тройки (само една ученичка е с 3.90), като средният им успех е 2.87. Директорът обаче съобщава други цифри - от 47-те ученици 21 са издържали матурата по български, с двойка са само 5-ма младежи, както и още 6-има, които обаче са в самостоятелна форма, а средният им успех е 3.20. "От РУО-София броят и скъсаните ученици, те включват и 11-те ученици с двойки, сред които и 6-мата в самостоятелна форма, но те не са обучавани от нас", казва Ценева. Според нея тройката по български е добра оценка за професионална гимназия като нейната, в която учениците учат предимно за професия. По думите й на втората матура - предмет по избор, която за професионалните училища е по изучаваната професия, средният успех на учениците е доста по-висок - между "добър 4" и "много добър 5", а след завършване младежите веднага започват работа в различни фирми. Ценева засяга и друг проблем, по който все още няма решение на национално ниво - как да се измерват действителните усилия на учителите (освен по крайния успех на учениците им), някои от които работят в доста по-трудни условия от колегите си. "Тези ученици, които сега са с тройка, в седми клас са дошли с двойка от националното външно оценяване. Трябва да се отчита и входното ниво", смята тя. "Ние сме учили тези ученици да четат, знаете ли за какъв труд става дума", казва и предшественичката й.
