Медия без
политическа реклама

Бързи решения на сложните проблеми в училище

"Изиграването" на уроците, разделянето на учениците на групи и зелените картони в клас могат да свършат чудеса за мотивацията на "трудните" деца

Илияна Кирилова
Разделянето на децата на групи според нивото на знанията им е удачна практика, позволяваща всеки да получи подкрепата, от която се нуждае.

Свикнали сме да чуваме, че в българското образование хронично не стигат парите - че няма пари за заплати, за издирване на отпаднали ученици, за допълнителни занимания, за ресурсни учители и т.н. Оправдания за неудачите в системата могат да се търсят навсякъде - в претрупания учебен материал, непозволяващ на педагозите да обърнат внимание на всеки ученик, в десетките документи, които трябва да попълват ежедневно, в лошата дисциплина и т.н. Понякога обаче с дребни наглед стъпки може да се постигне много. Те често не зависят нито от училищния бюджет, нито от населеното място.

Вече втора година "Лятна СТАРТ академия" в София тества иновативни практики в кв. "Факултета". Изборът на квартала - с преобладаващо ромско население - като място за лятно училище не е случаен. Според доклад на НСИ от 2011 г. от различните етнически групи най-големият процент неграмотни лица у нас се наблюдава при ромската общност - 11.8%. Също там е и най-висок делът на децата от 7 до 15 г., които трябва да бъдат в образователната система, но не са. Затова и методите и организацията на учебния процес в академията са различни и съобразени със специфичните потребности на децата от тази общност - учениците се разпределят в различни групи спрямо нивото им, регулярно се проследява напредъкът им, двама учители работят в тандем в малки групи, изготвя се групов проект и др. Ето част от добрите практики, някои от които искат единствено воля, енергия и подходяща учителска нагласа. Те са събрани в наръчник от основателя на академията Милена Димитрова и от Елица Тодорова.

 

Важният разговор с родителите

 

Важно условие за привличането на учениците е подкрепата на родителите. Един от тримата партньори на "Лятната СТАРТ академия" - фондация "Здраве и социално развитие-Хесед" (другите партньори са сдружение "Проевропейска мрежа" и "Заедно в час") - е идентифицирала на терен семействата на учениците, които се нуждаят най-много от допълнителни занимания и в рамките на седмица ги е запознала с възможностите, които предлага академията. Особено ефективен се оказал разговорът за интересите на децата. Родителите били питани с какво се гордеят за детето си, с какво то се справя добре, какво го затруднява в училище и в комуникацията с хора, какво учителите трябва задължително да знаят за него, какво ще им помогне, за да го мотивират. Тези въпроси са ги предразположили да разговарят и да се чувстват по-спокойни за престоя на децата си в академията. Предоставената информация била използвана за планиране на уроците - много родители например споделили, че децата им обичат анимационни филми, затова в програмата на академията били заложени дейности, в които учениците да създават приказки и приказни герои.

"Всеки родител иска да бъде чут. Ако искаме родителите да ни подкрепят, трябва да им дадем пространство да разкажат, да обсъдят, да помислят, да получат добронамерен съвет и да бъдат подкрепени във възпитанието и отглеждането на детето", казват организаторите на академията Милена Димитрова и Елица Тодорова. От наблюденията си те са установили, че за много родители е трудно да преценят как могат да помогнат на детето си да се справя в училище, след като те самите нямат необходимите знания. Ето какви са съветите им в подобни случаи - да поглеждат тетрадката на детето си всеки ден (записвало ли е в час, написало ли си е домашната работа), да се обаждат поне веднъж месечно в училище, да осигуряват на детето поне 1 час на ден за учене и да проследят дали то наистина учи или не, да търсят учителите активно и да ги питат как напредва детето им.

 

Групи според нивото

 

Обратно на традиционното разпределяне на учениците в училище според възрастта им, в лятната академия децата са разпределени в групи според нивото на знанията им (които са определени чрез тестове по български и математика). Така при начинаещите попадат не само първолаците, но и ученици, които т.г. ще са в пети или шести клас, тъй като не умеят да четат и пишат. Всяка група е от по 10-12 деца, за които се грижи един учител, подпомогнат от помощник-учител от общността, а в някои групи има и стажанти. В реални условия изглежда невъзможно класовете да бъдат заместени от групи, но пък за напредъка на децата със затруднения може да помага помощник-учител или стажант. По-смелите учители биха могли да привличат дори родители в клас, които да помагат на преподавателя с разпределението на задачите, напътствията към учениците и задаването на насочващи въпроси.

 

Ясни цели

 

За децата в риск от отпадане от училище е особено важно да виждат свързаност между ежедневните занимания, казват от екипа на академията. Затова ефективна техника е учителите да подредят целите си така, че учениците да надграждат знанията си и да усъвършенстват продуктите си всеки ден. Например - най-напред задачата на учениците е да напишат история по картинки и да напишат преразказ, след това - да създадат текст описание (на собствен герой), да включат своя приказен герой в различни ситуации, да измислят история с приказния герой, да разширят историята си, като накрая те трябва да редактират приказката си, да я илюстроват и да успеят да я представят пред съучениците си. Подобни са и тазгодишните задачи пред учениците - да измайсторят буквар, като всеки ден добавят по някоя от ново изучаваните букви, или пък да съставят енциклопедия от прочетените през часовете научни статии.

 

Да започнем с песен

 

Часовете тук започват с една забравена традиция - песен за началото на деня. Музикалното начало е продължено с пиесата "Болното мече" - децата трябва да си изберат роли, които да изиграят - един трябва да е болното мече, друг - кучето, трети - майката и т.н. Така без много усилия те се научават на куп умения - да се изчакват, да измислят истории, да ги разказват, да предлагат решения и т.н., с две думи - да работят в екип. Чуват и посланието, че мечето трябва да оздравее час по-скоро, за да може да се върне в училище и да не изостава с уроците. Нередовното ходене на училище е сред главните проблеми в обучението на ромските деца, затова и методите за мотивацията им трябва да бъдат различни - чрез игри, забавни истории и преживявания.

 

"Пилоти"

 

Ефективен трик за привличане и задържане на вниманието на учениците е потапянето им в различна среда.  Миналата година децата са били "пилоти". Учебната среда и всички материали са били подчинени на идеята, че в лятната академия се обучават смели и отговорни пилоти, които се готвят за успешен полет. В часовете е "властвала" терминология, свързана с темата - „самолети“, „летища“, "навигация“, „тренировъчни полети", "капитани“ и т.н.. По стените са били разлепени правила, снимки и рисунки на пилоти, самолети и летища. Голяма част от декорацията е била изработена от доброволци, каквито в реалността биха могли да станат родителите. Всяка група е получила подходящо наименование - "Малки пилоти", "Пилоти любители", "Гражданска авиация", "Военна авиация", "Свръхпилоти". Тази година лайтмотивът на академията е "Изследователи", а обектите на изследване са най-различни - букви, звуци, думи, изследват се растения, текстове, исторически извори и т.н.

 

Светофар

 

По метода "Светофар" в началото на всеки учебен ден учителите раздават зелени картончета на децата. Това е т.нар. зелена светлина за полет. Ако детето спазва правилата, записва си всичко и се опитва само да се справи със задачите си, то остава със зелена светлина до края на деня. Ако се разсейва или не спазва правилата, получава жълт картон и препоръка от учителя какво да направи, за да си върне зеления (например: „Запиши си следващата задача и когато си готов, ме повикай да я погледна”). Така ученикът има възможност да получи обратно зеленото си картонче и това зависи единствено от собственото му старание и поведение. Ако не спазва препоръката на учителя, получава червен картон. В края на деня върху специално табло учителят залепя съoтветния цвят лепенка (зелен, жълт или червен) срещу името на детето. 10 зелени картона носят награда - в случая посещение в "Музейко". (Наградата винаги може да бъде и нематериална.)

 

Как се чувстваш

 

Невероятно е как един-единствен въпрос към учениците - "Как се чувстваш?" - може да направи чудеса. От лятната академия го използват при рефлексията - метод, чрез който учениците осмислят преживяването си в училище и развиват по този начин обективната си самооценка и поемането на лична отговорност към собственото учене. За него са нужни около 15 минути, които могат да се "вземат" от последния час за деня, през които на учениците се задават едни и същи въпроси - как се чувстват, доколко днес им е било трудно и защо, доколко се чувстват мотивирани, доколко мислят, че напредват, доколко идват с желание на училище. Учениците трябва да отговорят на въпросите "доколко" чрез поставяне на оценка от 0 до 100, както и да запишат разсъжденията си на листчета с определен цвят. Методът помага на децата да проследят смисъла от престоя си в училище. В края на заниманията за тях е ясно с какво този учебен ден е допринесъл за развитието им. "В началото на академията получавахме отговори от типа “всичко” и “нищо”, но още по време на втората седмица започнаха да се появяват по-ясни аргументи и доказателства", спомня си Милена Димитрова. Като например "чувствам невероятност", казано от една от ученичките, опитваща се да обясни радостните си чувства от изминалия учебен ден.

 

Проследяване на напредъка

 

Събирането на данни за резултатите и напредъка на учениците е особено важно, за да се види доколко са ефективни използваните иновативни методи и как те да се модифицират с цел по-добър резултат. Затова в края на всеки ден учителите от академията провеждат специални срещи, на които споделят как са протекли занятията им, обсъждат защо една стратегия е проработила, а друга - не, какво би трябвало да направят, за да подобрят работата си и т.н. "Използвахме система за проверка на разбирането на материала от учениците чрез задаване на конкретни кратки въпроси в края на всеки час. Учениците решаваха самостоятелно в рамките на 4-5 минути т.нар. изходен билет - задача от преподадения материал по български език и по математика. Въпреки че понякога учебното време не достигаше за решаването на изходни билети, а оценяването на близо 60 миниконтролни всеки ден е трудоемък процес, в рамките на трите учебни седмици на академията все пак успяхме да съберем достатъчно данни за представянето на учениците", казват организаторите. Резултатът на всеки ученик, преобразуван в проценти, е бил записван на табло, така че напредъкът да е видим за групата. Учителите са проследили и развитието на три важни умения у учениците - работа в екип, емоционална интелигентност и комуникативни умения, както и развитието на нагласите на учениците спрямо ученето.

 

Нагласата

 

"Учениците трябва да разберат, че в ученето има голямо забавление. Те имат нужда да говорят за трудностите, които срещат, и да правят неща, които да виждат, че са им полезни", смята младата учителка Катя Тодорова, преподаваща в напредналата група на "Лятната СТАРТ академия". По думите й повечето държавни и общински училища едва ли биха прегърнали идеята за сериозна промяна на статуквото в училище. Все пак според нея учебните заведения биха могли да въведат някои елементи, зависещи предимно от инициативността на учителя. Такива са например редовното проследяване на напредъка на всяко дете и запознаването на самите ученици с развитието им. "Бих пренесла и системите, свързани с дисциплината и поведението на децата (например цветните картончета, насърчаването да се запази тишина с определен знак/жест, а не с „мъмрене“). Саморефлексията в края на деня също е чудесен елемент, който липсва в училище", казва тя. Според Тодорова ключово за напредъка в системата е промяната на нагласите - както на директорите, така и на учителите."Няма рецепта за преодоляване на негативните нагласи. Въпрос на личен избор е да станеш учител и да жертваш от личното си време и егоизма за нещо по-голямо, каквото е знанието на децата", казва и Цветомира Антонова, която иначе преподава в частно училище. По думите й всяко дете обича да учи, когато е в естествена среда. "Знанието е естествено благо като въздуха и водата. Когато едно дете поиска да вкуси от него и види колко е сладко да учи, то получава прозрение. Учи, учи и накрая... така да се каже му прищраква, научава това, което е учило. Няма цена това усилие и когато се случи, е голяма радост", споделя тя своите мотиви да се заеме с каузата за ограмотяване на деца в риск.