Медия без
политическа реклама

Бягството от час не е толкова безобидно

Лошата дисциплина вреди не само на проблемните деца, а на всички

Илияна Кирилова
Всеки втори български ученик закъснява за час, сочат данните от PISA.

Бягствата от час открай време са сериозен проблем за родните училища. Темата обаче упорито се неглижира. Обикновено тя се повдига при някой особено фрапиращ случай на прикриване на отсъствия и приключва с обещания на просветното министерство да започне внезапни проверки в учебните заведения. Обществото обаче така и не научава правят ли се инспекции и къде, какви са резултатите им, има ли наказани.

В последните поне 10 години няма никакви публични данни за това колко са отсъствията на родните ученици. Опитите на в. „Сега“ да получи отговор на този въпрос също се оказаха безуспешни. За международните изследователи обаче темата не е табу, напротив - тя се изследва детайлно с логичната цел да се набележат мерки за разрешаване на проблемите. Трябваше да излязат подробните доклади от PISA 2015, за да разберем най-после къде сме ние по отношение на дисциплината, бягствата от час и закъсненията. Предлагаме ви част от изводите в доклада на проф. Адриана Тафрова-Григорова, базиран на данните от въпросниците, попълвани от учители, директори и ученици по време на престижното изследване на грамотността.

....................

Мерките за намаляване на бягствата от училище и преодоляване на проблемите с дисциплината отдавна се оценяват от държавните власти и училищните ръководства като изключително важни за функциониране на образователните системи. А отсъствията, както се оказва, са сериозен проблем за българските училища. Допълнителните данни от PISA 2015 показват, че България е една от десет страни, в които отсъствията от училище цял ден или бягствата от някои часове имат силно влияние върху качеството на обучението. Като допълнение към тази статистика в периода от PISA 2012 до PISA 2015 целодневните отсъствия в училищата у нас са се увеличили с 20%, което определено е повлияло негативно върху резултатите на учениците.

 

Дисциплина и бягства от училище

 

Бягствата от училище, закъсненията за час и лошата дисциплина в клас имат отрицателни последствия не само за учениците, които често отсъстват, но и за всички ученици от класа, сочи докладът от PISA. Обикновено учениците, които редовно бягат от училище, се нуждаят от допълнителна помощ заради изоставането им в ученето, а това нарушава ритмичността на учебния процес, което може да се отрази на работата на целия клас.

В PISA 2015 учениците са отговаряли на въпроса „Колко пъти отсъствахте цял ден от училище през последните две седмици?“. Дадените отговори нареждат България на осмо място сред страните, за които отсъствията от училище цял ден или бягствата от някои часове представляват сериозен проблем за образователната система. Черна гора, Италия, Уругвай, Словакия, Доминиканската република, Бразилия, Турция, България, Колумбия и Катар са държавите, в които над 40% от учениците са заявили, че са пропуснали поне един ден от училище през двете седмици, предшестващи проучването на PISA. Общо 44.7% от българските ученици са пропуснали поне един ден от училище в посочения период, от които - 31.2% са отсъствали един или два дни, 6.1% - 3 или 4 дни, а 7.4% - повече от 5 дни. Особено тревожно е, че за три години - в периода от PISA 2012 до PISA 2015, целодневните отсъствия в българските училища са нараснали с 20%.

В анализа на данните от PISA 2015 се отбелязва, че в пет страни: България, Франция, Италия, Словения и Уругвай, бягствата от училище се случват много по-често в училищата с ученици в неравностойно положение. В тези страни отсъствията в училищата, в които преобладават младежи с неблагоприятно социално-икономическо положение, са с 14 до 15% повече, отколкото в останалите училища. Пресметнато е, че такъв висок процент бягства води до понижение на точките по природни науки с 15 до 20.

Подобни са данните за младежите, които са пропуснали някои учебни часове в предходните за провеждането на PISA 2015 две седмици. 47.5% от българските ученици признават, че са избягали от час в двуседмичния период, предхождащ PISA, като в България разликата между школата с деца от по-неблагоприятна и по-благоприятна социокултурна среда е най-голяма от всички участващи в PISA страни - 21.5%. Ако тези ученици бяха посещавали всички часове, резултатите по природни науки за България вероятно щяха да бъдат с 43 точки повече или с 23 точки повече, ако се отчетат социално-икономическите и културните различия на учениците, пише проф. Тафрова.

Значителен е и делът на българските ученици, които често закъсняват за час - 56% са закъснели най-малко веднъж за час, което е с 10% повече от средното за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (все пак има намаление от близо 3% в сравнение с PISA 2012 г.). Закъсненията, подобно на бягствата от час, силно влияят върху постиженията на учениците - българските ученици биха имали по природни науки с 33 точки повече или с 15 точки повече, ако се отчете социално-икономическото положение на учениците.

Страните, които са постигнали много нисък процент на отсъстващите от училище ученици съвсем закономерно са в първата десетка в класацията по природни науки. Това са Япония, Корея, Хонконг (Китай), Китайски Тайпей, където над 96% от учениците не са пропуснали нито ден от училище.

PISA 2015 привежда доказателства, че честите отсъствия и закъснения на някои ученици се отразяват на дисциплината в класа и водят до понижение на успеха не само на отсъстващите, но и на останалите ученици. Лошата дисциплина в часовете по природни науки със сигурност се отразява негативно върху постиженията на учениците. Най-често срещаните нарушения на дисциплината се проявяват в невнимание към урока, шум и безпорядък в класната стая. 46% от българските ученици заявяват, че във всички и почти всички часове по природни науки „Учениците не слушат това, което говори учителят”, а 39% - че в час „има шум и безпорядък”. За страните от ОИСР средният процент е по-нисък - съответно 32% и 33%. Лошата дисциплина в час води до понижение на резултатите по природни науки с 16 точки за всички български ученици и с 10 точки, след като се вземат предвид училищата с ученици в неравностойно положение.

 

Поведение на ученици и учители, затрудняващи учебния процес

 

Освен фактора „отсъствия и бягства на учениците”, най-голям проблем за обучението по природни науки съставляват проявите на неуважение към учителите и агресивното поведение на учениците. Директорите на училища в България посочват като най-голям проблем за учебния процес по природни науки отсъствията от час, следвани от бягствата за цял ден от училище. Употребата на алкохол и наркотици от 16% от българските ученици е посочена като причина за нарушения на учебната работа. На пръв поглед този процент не е много голям, но е почти два пъти по-голям от средния процент за ОИСР и петкратно превишава процента например за Естония.

 

Участие на родителите в училищния живот

 

Родителското участие в училищния живот на децата на възраст между 7 и 16 г. има съществено влияние върху постиженията на учениците през целия процес на учене, показва проучването.

"В едно проучване на български изследователи, проведено през 2010 г., е констатирано, че „... родителското участие остава предимно обща декларативна цел, за постигането на която не са начертани конкретни дейности и задачи”. (Захариев & Йорданов, 2010). В същото изследване резултатите водят до извода, че е налице „съществена пропаст между потенциала на мнозинството от родителите и този на родителите от социално изключените групи да оказват влияние върху училищните политики”, отбелязва проф. Тафрова.

Само 18 държави (България не е сред тях) от участниците в PISA 2015 са предоставили въпросници на родителите на учениците в търсене на информация за тяхното участие в училищния живот. Изненадващо е, че в 17 от тези 18 страни (изключението е Корея) учениците, чиито родители са заявили по-активно участие в училищните дейности, са постигнали по-ниски резултати по природни науки. Единствено посещението на родителски срещи има положителен ефект върху представянето на учениците на теста по природни науки в PISA 2015.

 

В ПОМОЩ

Данните, събрани от PISA, са многобройни и разностранни. Те са получени както от измерването на уменията на 15-годишните ученици да решават задачи, които изискват природонаучната грамотност, така и от въпросниците, които дават богата информация за учениците, учителите, родителите, училищата и образователните системи. Основната цел на Програмата за международно оценяване на учениците е чрез анализ на резултатите да се помогне на властите в участващите страни да предприемат подходящи ефективни мерки за подобряване на образователните си политики. Това включва и целенасочено насочване на финансови ресурси в области, в които те ще донесат най-висок ефект.

 

ФАКТОРИ

Организацията на учебната среда в клас и учителските подходи на обучение оказват съществено въздействие върху постиженията на учениците и желанието им да продължат да се образоват в сферата на природните науки. Формалната квалификация на педагозите обаче не е достатъчно условие за постигане на добри резултати от учениците. От по-голямо значение за качеството на обучение са видът и качеството на подготовката на учителите по природни науки, включително продължаващата професионална квалификация на действащите преподаватели, показва PISA.

Според изследването относително високи постижения бележат ученици, чиито учители обясняват научните идеи и понятия, обсъждат ги в клас и адаптират урока си към потребностите на учениците си. Друг извод е, че финансирането на училищното образование трябва да бъде насочено към подобряване на условията за провеждане на учебния процес - привличане на добре подготвени и отдадени на учителската професия преподаватели, умерена численост на паралелките и оптимален брой на учебните часове, осигуряване на възможности за практически упражнения и лабораторна работа и др.

Също така се отбелязва, че факторът "заплата" на учителите не е определящ за качеството на образованието, въпреки че най-общо учениците в страни с високоразвити икономики се представят много по-добре по природни науки от връстниците си от по-бедни в икономическо отношение държави. Най-успешните образователни системи са тези, които успяват да направят учителската професия привлекателна както за младите, така и за опитните способни хора. Въпреки че като цяло има положителна зависимост между учебните часове по природните науки и резултатите на учениците, за България специално тази корелация е отрицателна. Възлагането на домашни работи води до повишаване на постиженията, но само когато на учениците са осигурени условия и помощ за изпълнението им.